Днес от позицията на съвременни хора и граждани както на страна си, така и на света, си струва да се замислим как продължаваме делото по съхранение на българските ценности и по опазване на традициите.

Дори в чужбина нашите сънародници празнуват българските празници като Трети март. Макар да са избрали живот зад граница, те не са родоотстъпници, те не са анти-патриоти – напротив! Те са млади и умни българи, които са принудени да заминат далеч от дома и семейството си, далеч от приятелите си, далеч от всичко познато и уютно, за да отидат и да се установят в чужда държава. Принудени са,защото икономическата и политическата обстановка в нашата страна не им позволяват да преследват своите цели и мечти. Да реализират плановете си за по­-добро и перспективно бъдеще. В настоящата статия не желаем да обръщаме поглед към политическите настроения и отношението, което политиката на страната ни има към младото население, защото целта е да акцентираме върху душевността, която носи ден като Трети март и неговото отбелязване от сънародниците ни. Този ден се празнува и от българи в другите страни по света. За да бъдем обективни, използваме разкази на трима български студенти от Белгия, Шотландия и Дания, които ни илюстрираха как са прекали празничния ден.

Кристиян Димов е студент и вицепрезидент на българската общност в University of Strathclyde в Шотландия, в гр. Глазгоу. Той ни разказва за честването на Трети март далеч от родината. Още преди месец студенти от двата най-­големи университета в града, започват организирането на събитието и в сградата към Glasgow University, която е за студентски събирания, се е провежда честването на Трети март от българските студенти там. Посланикът на Шотладния в Лондон е изпратил поздравително писмо, с което е било открито събитието, по повод националния ни празник. Официалната част на празненството се е изразявала в реч, която са изнесли президентите на двете най­-големи български студентски общности.

Тържествената част се състояла от програма по представяне на български песни и танци, с които сънародниците ни са се почувствали горди, припомнили са си българското творчество, почувствали са се у дома.

Прекрасно е, че на подобно тържествено събитие, така стриктно организирано, са присъствали над 400 българи, а също и чужденци.

Българите в Глазгоу са успели да почетат паметта на загиналите в Руско­ Турската освободителна война и едновременно с това, отново да покажат пред света колко силни са българските традиции, колко задружни са в каузата си българите, макар и далеч от родината си.

Нона Маджарова учи мултимедия, дизайн и комуникации в Копенхаген. Тя споделя, че честването на празника там, се е отбелязало с тържество сред българската общност. Нашите сънародници в Дания, имат традиция всяка неделя да посещават часове по народни танци, за да си припомнят българския дух, като съчетаят това с нещо полезно – да усъвършенстват и танцувалните си възможности. В Копенхаген българи се събират винаги и покрай Първи март, за да изработват заедно мартеници, защото това е една от най­ българските традиции. 

Дори в последните години се наблюдава, че еуфорията покрай Първи март завладява и други страни, защото и там, част от населението си връзва бели и червени конци за здраве, късмет и повече щастливи дни. Общността в Копенхаген се стреми да съхранява традициите и обичаите, характерни за страната ни, защото, дори извън граница, българското се носи в душата и сърцето и колкото и километри да делят българина от дома му, той остава такъв. 

От Стойко Запрянов, който учи финанси в Пловдивския университет, но замина в Белгия по програма Еразъм, разбираме, че той и група български студенти са организирали тематична българска вечер в гр. Гент. Поканили са свои приятели от различни народности, за да опитат типично български ястия, приготвени от самите тях, по рано през деня. На празненството е имало много хора, които наред със забавленията и опитването на различни ястия от родната ни кухня, са имали възможност да чуят за историята ни, за културата ни и разкази за националния ни празник от българските студенти. Идеята на вечерта е била тематична.

Наред със забавленията на българите, изразяващи се в игра на хоро и ръченица, чужденците също са проявили интерес, с което сериозната нота на празника не е останала неразбрана.

Те, често пъти, се запленяват от нашата история, у тях се събужда истински интерес да научат повече за нашия бит и демонстрират желание да се запознаят с културния ни живот, който е изключително богат. -споделя Стойко Запрянов.

Вечерта е преминала, като прекрасно съчетание от сериозността на празника, разказите за историческия момент на Руско­ Турската освободителна война и забавленията покрай нашите народни танци и опитването на традиционни ястия. Българското културно дружество в Гент Magicheskija Glas организира, също така, събития за Първи и за Осми март. Българите споделят, че се събират на организираните от дружеството мероприятия, защото така се чувстват у дома си.

С подобна статия искаме да благодарим на българските студенти зад граница за тяхната блестяща организация по повод националния ни празник. Горди сме, че представят традициите и обичаите ни, че ги пазят и съхраняват винаги със себе си. По този начин те представят нашата страна и отново доказват, че макар и малка държава, имаме силен дух.

Много от младите хора, които са в други страни, са заминали с цел да получат там образованието си, но голяма част от тях желаят да се върнат в България, за да работят тук. Те искат да допринасят за развитието на държавата ни, след като завършат обучението си на Запад. От позицията на млади и будни граждани, се надяваме и искрено вярваме, че някой ден, те ще бъдат отново в България, защото заедно сме по­-силни. С придобития опит, получените знания и умения в чужбина, ще бъдат готови да променяме страната си към по­-честна политика, по­развиваща се икономика и по­ достоен живот за гражданите. Животът в чужбина изглежда по уреден от нашия тук, но повечето българи навън изпитват носталгия и желание да бъдат отново в родния си дом. Те не са родоотстъпници, а будни хора, желаещи да потърсят перспективно бъдеще, защото от години в страна ни цари безхаберна политика, неуреден социален живот, който прогонва много от интелигентните хора, превръщайки ги в емигранти.

Макар далеч от България, измерено в километри и разстояние, българите в чужбина са близо до нас, защото спазват традициите и продължават да поддържат живи обичаите. Честват големите ни национални празници, организират тържества по този повод. Духом всички сме заедно, защото преди всичко ни свърза една народност, една история. Независимо дали на територията на държавата ни или на друга, българското остава живо и празнува с гордост националните празници като Трети март.