Брюксел взима мерки за преструктуриране на пазара с фокус върху възобновяема енергия

Домакинствата и малките и средните предприятия ще имат право на регулирани цени на тока при кризи. Това предвиждат законодателни промени за преструктуриране на пазара на електроенергия в ЕС, предложени с изменения на два регламента и две директиви, 24 ЧАСА.

Поне до края на 2025 г. възможност за връщане към регулирани цени не засяга българските домакинства, но ще важи за малките и средните предприятия.

По принцип ЕК оценява държавната намеса в определянето на енергийни цени като изкривяваща пазара мярка. Поради това в сегашната директива регулирани тарифи се допускат само за енергийно бедни и уязвими домакинства и като преходна мярка за микропредприятията. Но заради енергийната криза от миналата година се допуска защита на домакинства и бизнес, ако ситуацията се повтори.

Ако при регулираните цени доставчиците продават под себестойността тока, те трябва да бъдат компенсирани. Прави се уговорката и че това подпомагане не трябва да е стимул за увеличаване на потреблението. Затова на регулирани цени ще са 80% от тока на едно домакинство, а за малкия и средния бизнес – 70 на сто.

Кога има криза на енергийния пазар, ще определя Европейската комисия. Тя прави това, когато цените на тока на едро се окажат поне 2,5 пъти над средните

през предходните 5 години и това се очаква да продължи най-малко 6 месеца, или пък цените на дребно скочат с най-малко 70%. Друго условие за обявяване на криза е, ако има икономика, изпаднала в рецесия заради скъпия ток.

Уязвимите потребители също са защитени. Съгласно предложената реформа държавите трябва им помогнат, ако има риск токът да им бъде изключен заради неплащане на сметките.

Разписани са правила за споделяне на енергия от възобновяеми източници. Потребителите ще могат да инвестират във вятърни или слънчеви паркове и да продават излишъка от фотоволтаици на покрива и на съседи, а не само на своя доставчик. За това обаче разпределителната компания трябва да осигури средство за измерване на споделената енергия.

Потребителите трябва да могат да избират доставчика на ток, а според ЕК напредъкът в технологиите позволява да има множество доставчици за един имот. Отделен търговец може да се избере за уреди с висока консумация на ток като термопомпи или за електрически автомобили.

Държавите трябва да гарантират, че всички клиенти са свободни да купуват електроенергия от избрания от тях доставчик. Освен това те гарантират, че всички клиенти са свободни да имат едновременно повече от един договор за електроснабдяване.

Основните тестове в промените обаче са за насърчаване на възобновяемите източници. За тях ЕК смята, че са с ниски разходи и осигуряват евтина електроенергия.

Инструмент за насърчаването им са дългосрочните споразумения за изкупуване на тока. В България имаме недотам добър опит от дългосрочни договори с фиксирани цени. Единият пример са американските централи, друг е бумът на ВЕИ-та през 2012 г., което доведе до по-високи цени на електроенергията.

Във варианта, предлаган от Европейската комисия, се предвижда договорите да са с фиксирани или гъвкави цени и с гаранции от държавите. Такива споразумения обаче са забранени за енергия от изкопаеми горива.

Другият механизъм за подпомагане са двустранните договори за разлика. Същността им е, че се подписват на фиксирана цена, а когато тя е по-висока от тази на борсата, на производителя се плаща разликата. Ако обаче е по-ниска, разликата се отнема. Комисията смята, че тези пари задължително трябва да бъдат споделени с клиентите – домакинства или бизнес, пропорционално на потреблението им.

Брюксел смята, че такива двупосочни договори за разлика биха гарантирали, че приходите на производителите произтичат от новите инвестиции, които се възползват от обществена подкрепа.

Оценява се неравномерността на производството на енергия от ВЕИ, затова се акцентира и върху съхранението на енергия. Записано е, че тарифите на преносните оператори и разпределителните дружества ще включват и осигуряване на гъвкавост при мрежовите услуги за ВЕИ, както и дигитализация. Изисква се мерките за съхранение на енергия да влязат в националните планове на държавите и в 10-годишните на преносните оператори за развитие на мрежата.

Отделно е разработен документ, наречен “Препоръка на ЕК, за съхраняване на енергия”. Според ЕК гъвкавостта ще е особено актуална през следващите години, тъй като делът на възобновяемата енергия в електроенергийната система се очаква да достигне до 69% до 2030 г.