"Помня ясно деня, в който постъпихте с тежка форма на Ковид-19 в нашето отделение. Разгневих се, защото не бяхте ваксиниран"

Германският "Ди Цайт" публикува емоционално писмо на един лекар до негов пациент, а Дойче Веле му дава гласност у нас: 

"Разгневих Ви се, господин М." - под това заглавие германският седмичник "Ди Цайт" публикува дълго и емоционално писмо на лекар от интензивно отделение на една университетска клиника в Германия до някогашен свой пациент. "Единият се разболява от Ковид-19 без да е бил ваксиниран, другият се бори за живота му", посочва в анонса вестникът, който запазва в тайна името на автора. 

"Помня много ясно деня, в който постъпихте с тежка форма на Ковид-19 в нашето отделение - с нарастващ задух", пише в първите редове медикът. От своите колеги той научил, че новият пациент не е ваксиниран. "В този момент през главата ми минаха мисли за ужасяващия ръст на инфекциите, за прекалено високата заболеваемост, заради която адекватният мениджмънт на пандемичната криза става невъзможен и заради която след броени седмици щеше да се препълни и нашето интензивно отделение."

"Актуалната смъртност можеше да бъде предотвратена"

"Като лекар, който вече от 20 години работи в интензивно отделение, съм свикнал да се сблъсквам със смъртта и със страданията. Смятам себе си за устойчив човек. Но това, което ми се налага да преживявам в момента, ме прави свръхчувствителен. Тази свръхчувствителност се дължи и на убеждението ми, че актуалната смъртност при пациентите с Ковид-19 можеше да се предотврати, че тя е съвършено излишна", пише по-нататък лекарят до своя някогашен пациент.

"И тогава дойдохте Вие, господин М. - неваксиниран, и то неваксиниран по убеждение." Медикът се опитвал да запази спокойствие, но всъщност бил гневен и добре разбирал, че ще се стигне до разговор помежду им. В същото време си задавал въпроса дали все пак не е по-добре лекуващият лекар целенасочено да си спестява информацията за това дали пациентът е ваксиниран или не.

"Ние, лекарите, не сме просто лекуващи - ние винаги изграждаме лична връзка с пациента. Независимо от желанието ни да бъдем абсолютно обективни, ние си оставаме хора, които хем се опитват да третират с уважение страдащите пациенти, хем могат да им разяснят някои противоречия и да заемат позиция относно решенията и поведението им."

Вместо да се борим заедно срещу пандемията...

Тъкмо това направил лекарят: влязъл в открит диалог с пациента и му изложил най-важните си мисли по въпроса. "Може би Вие, господин М., си спомняте разговора ни. Не знам как сте се чувствали Вие, но за мен някои точки бяха изключително важни. Вероятно ще отречете първата, но аз съм убеден, че Вие сте получили лъжливи съвети докато сте взимали решение за това дали да се ваксинирате, или не. И поради това сте си направили и грешни заключения. Второ - вероятно сте се чувствали изоставен от политиката и обществото", пише още лекарят и стига до един важен извод: "Изчезнал е здравият разум на нашето общество по отношение на пандемията и мерките срещу нея. Вместо заедно да се борим срещу Ковид, ние използваме Ковид, за да се борим едни срещу други."

Лекарят е убеден, че в един момент обществото просто е кривнало от пътя. И самокритично признава, че е част от тази грешка, защото не е влизал достатъчно активно в диалог с хората от другата страна. "Дали и аз не правих прекалено много умни изказвания? Дали и аз не задавах твърде много въпроси за подхода към тази пандемия, въпреки че нямам повече познания и отговори от много други? И дали в този момент не соча с пръст към хора, които всъщност правят същото като мен? Всички ние взаимно се обвинявахме, вместо да учим един от друг, да се опитаме заедно да разберем къде сбъркахме по пътя."

"И тогава очите Ви издадоха, че сте осъзнали"

В писмото си до пациента М. лекарят размишлява и за отговорността на смъртно болния човек към онези, които остават след него. Дали е морално просто да заявиш, че твоята евентуална смърт е твой личен проблем", пита медикът. "Аз Ви попитах как ще се чувствате, ако се окаже, че ще умрете от Ковид-19. А Вие сравнително бързо ми отговорихте: "Ами ще умра и толкова". Нямах чувството, че не осъзнавате какво ми отговаряте. Всичко Ви беше напълно ясно." В писмото си обаче лекарят подчертава, че всеки умиращ човек е тежка загуба за близките си и предизвиква огромна тъга - така че не можем просто да кажем "Ами ще умра и толкова", особено, когато става дума за една напълно ненужна смърт.  "Тогава ви казах: представете си, че Вие сте седнали на болничното леглото, а в него лежи Вашият син, който е взел същото решение като Вас сега - неваксиниран на крачка от смъртта. Помните ли? (...) Тогава очите Ви издадоха как точно в този момент осъзнахте, че човек носи отговорност спрямо близките си, отговорност, която тръгва от страха и притесненията да не загубим близък и обичан човек. Не е ли това съществено за семействата, за приятелствата?"

"Чувствам се безпомощен. За лекар това е мъчително."

По-нататък лекарят пише: "Исках да споделя с Вас тези свои размишления, още докато бяхте в болничното легло. Искаше ми се да разбера дали се намирам на прав път или пък съм просто лош медик в одеждите на още по-лош философ. Лош, защото Вие дишахте все по-трудно и отново се наложи да Ви вкараме в интензивното. А там в крайна сметка умряхте много бързо, въпреки усилията на лекарите. Чувствам се безпомощен, а за един лекар това е много мъчително. Не разбирам Вашето решение да не се ваксинирате, макар че това с голяма сигурност щеше да предотврати ненужната Ви смърт."

"Днес, броени дни след смъртта Ви, вече знам: Аз отново бих търсил диалог с Вас. И ми се ще ние като хора и лекари и занапред да установяваме връзка с онези, които за себе си не откриват друг изход от тази ужасяваща пандемия, освен да поемат и да приемат риска от една ненужна и преждевременна смърт" - така завършва писмото на лекаря, публикувано в седмичника "Ди Цайт".