Публикуваме коментар на Пенка Керелезова в dnes-bg относно катастрофата с Емилия:

"Поп-фолк певицата Емилия катастрофира, пътувайки с годеника си Жорж Башур. Автомобилът е шофиран от млад мъж, чието състояние е най-тежко. Тримата са настанени в столична болница. Шофьорът на автомобила е в реанимацията в изключително тежко състояние с черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма. С опасност за живота е. Емилия е настанена в клиника по хирургия с гръдна травма. Годеникът ѝ Жорж Башур е с лицева травма. Точка. Неприятна драма. Такива всеки ден по нашите "гладки" пътища десетки катастрофи стават с жертви при това невинни. Тук слава богу жертви няма!

Тази новина ни сервираха за закуска тези дни най-големите български телевизии, сайтове и радиа. Вестниците също позапълниха 1-2 страници с трагедията. Не казвам, че катастрофата е маловажна. Напротив. Всеки подобен инцидент е ужасяващ и с все сърце се моля и тримата пострадали да се оправят бързо и без проблеми.

Въпросът е друг. Коя, по дяволите, е Емилия и защо стана новина номер едно? Каква величина е тя? Нима българският народ се интересува само и единствено от фолкпевици, сеир и драми?

Това ли в момента тресе и интересува цяла България?

Къде останаха журналистите, които да попитат какво прави Радев в Русия и защо Борисов ще ходи там след седмица?

Какво се случи с Гинка и нейната компания?

Нима е възможно правителството да увеличи пенсиите с 14 лева и да го счита за огромен успех?

Защо отново и отново ни изхвърлят от чакалнята за въвеждане на еврото?

Какво е обяснението, че от години всички международни доклади ни уличават в корупция, но ние си затваряме очите?

Как се случи така, че почти никоя медия не отрази новината за благотворителния жест на Слави Трифонов към децата с увреждания и факта, че той ще дари цялата си  печалба от концерта в Лондон на 9 юни именно на тях?

И това са само част от важните теми на тази седмица. За тях обаче никъде не пише, никой не говори! Тук не включвам всички онези ежедневни проблеми и проблемчета, които ни заобикалят. Но... Медиите са решили, че Емилия е по-важна. И ние трябва ежедневно, ежечасно, ежеминутно едва ли не да бъдем осведомявани за нейното състояние.

Новината за нея се оказа е по-интересна от бедността, корупцията, престъпността, отчаянието, лошото здравеопазване и образование, липсата на кадърни управници, демографската трагедия.

Ужасяващо е по какъв начин ни принизяват и замазват очите с надеждата да приспят толкова много гражданското ни чувство, че то да не се събуди още поне 28 години. Медиите, които имат най-голяма сила във формирането на общественото мнение ежедневно ни поднасят маловажни, незначителни новини, които да отвлекат вниманието ни от истинските проблеми.

Това обаче ни кара да се замислим и за това, още колко ще чакаме? Ще продължим ли и докога да търпим и да мълчим? Липсата на информация, отклоняването на вниманието с какви ли не измислени скандали и журналистически разследвания е просто още един от начините да ни държат в подчинение и да ни обясняват колко добре върви България. Колко много благоденстваме.

Действията и на властта и на медиите обаче започнаха да се пропукват. Дори и  без истински медии, без истински журналисти и подложени на жестока цензура (България е на 111 място по свобода на словото) обаче ние, българският народ започнахме  да се пробуждаме. Ефектът на приспивателното, което вземахме толкова дълги години, отминава. Сега един по един, бавно, но сигурно всички ние все повече  вече питаме, интересуваме се, търсим отговор на въпроса:

Кога най-сетне ще се оправи България?

Процесът е бавен, труден и мъчителен, още повече, когато сме изправени пред драстична цензура и автоцензура, медийно затъмнение, платени медии, контролирани от властта. Но въпреки това с всеки изминал ден все повече от нас се пробуждат, все повече хора вярват и са убедени, че промяната идва, че скоро, съвсем скоро ще дойде човека, който ще  ни поведе, а той е един от нас, уверен и решителен водач, който ще изхвърли боклука..., за да докажем заедно, че Няма такава държава, но ИМА ТАКЪВ НАРОД!"