Сега тя заема поста началник на отдел „Административен контрол и регионално развитие“

Елица Петкова тъкмо завършва „Европеистика“ в Русенски университет „Ангел Кънчев“, когато чува за прохождащата програма за заетост на младежи – „Старт на кариерата“ и тя събужда интереса в нея. Публичният сектор ѝ е бил много любопитен и е искала да пробва какво е преди да си намери „стандартна“ работа. Кандидатства в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в Министерство на Икономиката и в Областна администрация – Русе. Приемат я и на трите места, но след старателно премисляне, тъй като тя самата се определя като изключително рационален човек, преценява да остане в родния си Русе. Колкото и рационална да е обаче част от важните решения в живота си взима импулсивно. Очаквала е след като приключи стажа си, да си потърси работа в частния сектор, но е имало конкурс за място в администрацията и тя се явява. Оттогава са се сменили осем областни управители, изминали са 16 години, през които тя успява да завърши магистратура по мениджмънт в регионалното развитие и да премине през няколко различни позиции в службата, докато не заема поста началник на отдел „Административен контрол и регионално развитие“.

Завършва езикова гимназия и обича езиците, затова и записва „Европеистика“. Изучавала е английски, руски, немски, посещавала е курсове по румънски и свободно се оправя с всеки от изброените езици. Румънският записва заради честите контакти със северните ни съседи в службата.

Сред ресорите, за които е отговаряла, когато е била експерт по Регионално развитие са били културата и туризмът, транспортът и международните отношения. Споделя, че ѝ липсват и сега работата ѝ е малко по-рутинна от преди. Експертите имат и творчески момент, тя често е организирала различни конкурсни инициативи, например за рисунки или фотографии. Затова и все пак си запазва ресорът – транспорт.

Като началник в ежедневните ѝ задачи влиза съгласуване на писмата в отдела, за който отговаря и основната ѝ функция е да насочва и консултира експертите спрямо резолюцията за решение на проблемите. Областната администрация е свързващото звено между държава, общини и граждани и най-голямата ѝ роля е координираща, а писма и проблеми идват всеки ден.

Бащата на Елица е бил фотограф репортер и тя така да се каже е наследила неговата професия като хоби. Снима, когато е в настроение, когато види нещо красиво, или когато пътува. Не може да определи какво точно я вдъхновява, но е най-привлечена от градската фотография. Казва, че да снимаш хората е много специфично и най-любимо ѝ е да запечатва моменти от събития и концерти.