Елица е треньор и дългогодишен състезател по конен спорт

Елица Любенова е треньор по конен спорт в клуб „Истър“ в Русе. Тя е и активен състезател, като през 2022 г. дори е част от Националния отбор на страната. Заедно с баща си – Ивайло Любенов, от години развиват спортната си и треньорска дейност на Хиподрума. Обучават деца и възрастни да яздят и да обичат конете. Някои от възпитаниците им вече се включват и в състезания.

Елица следва история и литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Треньорската си квалификация придобива в колеж “Иком интелект”.

В интервю за вестник „БРЯГ“ Елица споделя за възможностите, които Хиподрумът предоставя на децата през ваканцията, както и за въздействието на ездата върху децата.

- Елица, какво може да предложите на децата през ваканцията?

- На първо място излизане от електронната среда и досег с природата и с животните. Родителите могат да доведат децата си на Хиподрума, когато пожелаят. Добре би било предварително да се обадят и запишат. Но, ако желаят само разходка с кон за 15 минути, веднага ще се отзовем. Работим всеки ден от 8:00 до 18:00 – 19:00 часа.

Урокът е 30 минути. През това време аз се занимавам индивидуално с детето и обръщам внимание само на него. Цената за урок от 30 минути за дете е 15 лв., а за възрастен - 20 лв. В началото на обучението 30 минути са напълно достатъчни, защото ездата е изморително занимание. В него участва мускулатурата на цялото тяло. След това, ако детето има интерес и покаже напредък, урокът се увеличава като времетраене.

В Хиподрума разполагаме и с много други животни - имаме котки, кучета, кокошки, гълъби и дори една коза – това е нашият малък „зоопарк“, в който децата могат да се запознаят с любимците ни и да ги погалят.

- Ако едно дете се страхува от коня, как преодолявате страха му?

- Много е важен подходът към детето. То трябва да се убеди, че може да има доверие на треньора, който със своята компетентност гарантира неговата безопасност. Доверието в треньора преминава в доверие към коня. Когато детето разбере, че няма нищо страшно, ще се качи на коня и ще усети колко благородни животни са конете.

- Децата са много емоционални и когато изразяват емоцията си, конете не се ли стряскат от това?

- Учебните ни коне са специално избрани да са изключително кротки и търпеливи към децата и да знаят как да реагират в такива ситуации. Имаме например една кобила, която използваме за съвсем начинаещи. Тя не мръдва, в каквато и ситуация да попадне. Няма значение дали детето на гърба ѝ вика или се мята – тя просто е обучена, че трябва да седи и да е търпелива. Нашите коне са такива – търпеливи и кротки.

- Може ли ездата да влияе на характера на човека и как го превъзпитава?

- Конният спорт учи на много неща и едно от тях е дисциплината. Освен това той и възпитава ездача - при нас водеща е отговорността, която носим за друго живо същество, което всеки ден трябва да излезе, да бъде разходено, да бъде обгрижено. Конете учат и на грижовност. Учат и на борбеност да се справяме всеки ден с предизвикателствата, които те ни предоставят като животни, които имат собствен характер, собствено мнение и ние трябва да се съобразим по някакъв начин с това мнение. Учат ни разбира се и на съпричастност, да разбираме другия, болките му, дискомфорта му или пък радостта му.

- Каква е минималната възраст, от която приемате деца в школата си?

- Работя с деца от 6-годишна възраст. Те са най-малките. Уроците ми обаче посещават и много възрастни, част от които са дори над 50-годишни. Освен яздене, при нас децата могат да полагат например грижи за учебните коне. Всяко едно дете има възможност преди езда да дойде, да си оседлае коня, да се погрижи за него, да го реше, да му даде лакомство. След езда може да го изкъпе, да го разходи, да го попасе.

Работим много и с деца с увреждания, защото ездата е изключително терапевтична за тях. Самият контакт с коня и с животните действа психически и физически много добре на тези деца.

- Как ездата помага на децата с увреждания?

- Децата с увреждания изключително много се повлияват от ездата. Например имаме едно момиче, което е диагностицирано с детска церебрална парализа, но в лека форма. Аз работя от една година с това дете.

Ездата е един сложен комплексен спорт и в нея се изисква много мисъл. Развива изключително мисленето, реакциите и самочувствието на такива деца. Защото в тяхното съзнание се случва следното: Аз мога да се справя с едно толкова голямо животно, следователно аз мога да се справя и с други неща в живота. Така влияят конете.

Изключително голям прогрес постигнахме с това дете. Прогрес означава прогрес в мисленето. То започна много по-лесно да взема решения. Започна да язди само, което е изключително неочаквано. Започна да мисли активно. Например, в началото като ѝ казвах: “Скъси си поводите“, на нея ѝ бяха нужни 10 тренировки, за да разбере какво трябва да направи. В момента момичето няма никакви такива проблеми. Каквото му кажа, всичко е закодирано в съзнанието му и го прави автоматично.

Имаме намерение да кандидатстваме по европейски проекти за работа с децата, за да им осигурим по-достъпна терапия. Терапевтичната езда е световно признат метод, който подпомага класическите терапии при децата с увреждания. При нас интересът към тази терапия става все по-голям. Идеята е просто да помогнем на нуждаещите се.

- За деца с какви увреждания е полезна ездата?

- Нашият спорт е най-полезен за децата с детска церебрална парализа, защото за тях е характерен мускулният спазъм. В това отношение ритмичното движение на коня е изключително полезно, защото ги кара да отпуснат мускулите си. Развива техния баланс и равновесие на гърба на коня. За да седят на гърба му, децата използват собствената си сила и се принуждават да балансират. И този баланс им помага във всяка една физическа дейност.

Децата с аутизъм са другите, които се повлияват изключително добре, защото в повечето случаи те имат проблем с комуникацията. А конят предразполага към невербална комуникация. Една комуникация, която се извършва на ниво чувства, усещания, а те са деца, които повече усещат и изключително много се влияят от енергията.

- Как трябва да бъдат облечени децата, когато дойдат за първите си уроци или пък за разходка с кон?

- Трябва да имат дълги панталони – клин, дънки, анцуг. Да са обути със затворени обувки, маратонки, или боти, тип кубинки, защото имат ток. Когато децата яздят, ползват голяма част от крака си – ползват коляното и прасеца си и се стискат към коня. Дългите панталони са необходими да не се получи претриване на кожата. Обувките трябва да имат лек ток, за да се стъпи на стремената. Обувката с лек ток предпазва от прекомерното нахлузване на стремето.

Винаги, когато едно дете дойде на урок за първи път, от него се изисква и декларация за информирано съгласие на двамата родители, че те знаят, че то посещава езда.

Децата могат да донесат със себе си любимите лакомства на конете - ябълки и моркови, и да ги поглезят с тях.

- Колко годишни коне ползвате за децата?

- За децата винаги се предпочита по-възрастният кон, защото той е по-улегнал, по-кротък и с по-голям опит в различни ситуации, което е изключително важно, за да може конят да реагира правилно на поведението на детето.

Ние разполагаме с най-подходящата порода за деца – нашият учебен кон от породата Хафлингер. Това е специално селектирана порода за туризъм. Конете са по-дребни на ръст и с изключителен благ характер. Много са търпеливи, кротки и спокойни, готови да отговарят на всяка една прищявка на децата.

Другата ни кобила е от породата Български спортен кон. Тя е на десетина година, с много опит. Дори някои от децата се състезаваха с нея. Ако родителите нямат възможност да купят кон на детето, ние им даваме тази кобила, за да участва детето в състезания.

- Имате ли и коне с характер, които Ви предизвикват да ги укротявате?

- Всеки кон, както и всеки човек, си има характер. Въпросът е да си съвпаднат като характери ездач и кон. Една от интересните ни кобили се казва Балия. Тя е на 6 години и тренира при нас от 5 месеца. Пристигна от Румъния, където също е била в конна база. Дойде с характеристиката, че е изключително страхлив кон. Така я описваха ездачите ѝ. Казваха, че има труден характер и самата тя е трудна за езда.

От два месеца обаче виждаме изключителен прогрес в нейното състояние благодарение на баща ми, който се занимава с нея. При нас това се случва често с укротяването и превъзпитаването на коне, които обаче ние никога не даваме за езда на децата.

И въпреки че кобилата дойде от Румъния, тя нямаше проблеми в усвояването на тренировките, защото езикът на ездата по цял свят е един и същ – това е език на тялото. Той не е на говора и на командите. С животното ние развиваме абсолютно невербална комуникация.

Във всеки от проблемните коне има някаква драма от миналото – точно както при хората. Сега обаче Балия вече е много спокойна, не се плаши и е изключително хрисима.

- Кой е най-красивият Ви кон?

- Собственият ти кон винаги е най-хубавият. Всеки кон има своето очарование – няма по-хубав или по-грозен. Въпрос на усещане е. И на любов. Всеки ездач ще каже, че неговият кон е най-красивият.

- А кой е Вашият кон, който е най-смелият и най-красивият?

- Това е моята кобила Атланта. Тя е при нас, откакто беше на година и половина. Сега вече е на 8 години.

Аз съм дългогодишен състезател в дисциплината прескачане на препятствия. През миналата година също бях част от националния отбор. Мой треньор е баща ми Ивайло Любенов, който е първият българин - балкански шампион в дисциплината прескачане на препятствия. Той също е бил дългогодишен национален състезател към Националния отбор на България.

За съжаление обаче тази година нямам възможност да участвам в контролни за националния отбор, защото Атланта се разболя, а тя е основният ми състезателен кон. Вече един месец я лекуваме от кърлежова инфекция. Кърлежите пренасят паразити, които влизат в кръвта на животните и разрушават еритроцитите им. Все едно, че Атланта има Лаймска болест, което за шастие е лечимо.

Връзката ми с Атланта е специална и много емоционална, с нея сме партньори в спорта вече 5 години. Когато тя страда, страдам с нея и аз. Конят е безусловна любов. Той предлага любов и вярност без уговорки и ние трябва да се стараем да отвръщаме със същото.