"Брак по сметка" свързва г-н Борисов и г-н Пеевски. В момента обаче Борисов се опитва подличко да се освободи от дългогодишния си партньор, твърди Елисавета Панова, която написа отворено писмо до премиера

Елисавета Панова е издателка на "Виртшафтсблат" и съпруга на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Тази седмица тя написа отворено писмо до премиера Бойко Борисов. Поводи за него са запорът на банковата ѝ сметка и изказването на премиера, в което той отрича да е “ортак” с бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски. 

Интервю на Александър Детев за Дойче Веле: 

Госпожо Панова, в писмото си до премиера Бойко Борисов заявявате, че искате да му "помогнете да излезе от света на алтернативната истина". Какво Ви провокира да го направите?

Очевадно е, че г-н Борисов много се страхува да се раздели с този свят. Затова изказването му от Фейсбук, целящо да ни разясни ортаклъка му с Пеевски, беше толкова кратко. Освен това премиерът изпитва панически ужас да се появява в българския парламент. В продължение на година той не се е вясвал там – и то при положение, че в Народното събрание го очаква една ялова опозиция. Но поведението му е разбираемо с оглед на острите сблъсъци между света на „алтернативната истина" и обективната действителност през последната година. Изглежда той все още продължава да вярва, че е в състояние „да раздуе“, ако мога да използвам неговата стилистика, вече напълно спихналия си публичен образ. Спомнете си само как миналата година сам си се провъзгласи за „безукорно честен човек“. През последните шест години по емпиричен път изучавам методите, с които той владее ситуациите в света на „алтернативната истина“. И мога да кажа, че положението е: “При необходимост факти създаваме всякакви, с любезната подкрепа на медии и институции“.

Светът, в който ни натикаха да живеем, е една антиутопия, а най-силно пострадала се оказа Нейно Величество Истината. 

В писмото споменавате за среща с Борисов в парламента през 2014-а година. Какъв беше поводът за тази среща и какво дискутирахте на нея?

Обикновено г-н Борисов не си губи времето с медии, които служат на читателите и зрителите си, а не на него. Но през юни 2014 г. той беше в опозиция и беше готов да дари цялото си внимание на читателите на „Виртшафтсблат“, въпреки дългогодишните сложни отношения с вестника. Пропагандата никога не е била част от редакционната политика на изданието в неговата 28-годишна история, независимо кой е бил на власт. Още от неговия прощъпулник във властта, този факт никога не е бил приемлив за г-н Борисов с оглед на користните цели, които винаги е преследвал в отношенията си с Германия. От действията му спрямо „Виртшафтсблат“ в последно време разбирам, че след толкова много години в политиката той така и не разбра, че тези медии, които го венцеславят, първи ще хвърлят камъни по него, когато е в опозиция. Защото такъв е техният морал, те само това могат.

Как изглежда "добрата сделка" между Борисов и Пеевски? Кога е сключена тя и какви са нейните параметри?

Погледнете декларациите на г-н Пеевски пред Сметната палата в началото на управлението на г-н Борисов и цифрите във всяка една от тях по време на управлението на ГЕРБ. В тях се съдържат и параметрите на сделката. Ако проследите също така в какви области той просперира, ще установите, че г-н Пеевски не е нито Илон Мъск, нито Джеф Безос, а бизнесът му винаги пряко или косвено е бил свързан с държавната хранилка. 

Какво инкасира другият партньор в сделката? Смятате ли, че ако медиите на г-н Пеевски и държавните институции работеха в полза на гражданите, г-н Борисов би могъл да си позволи лукса най-редовно да унижава както нашите колеги журналисти, така и българския парламент? Затова основното и за двамата е да се печелят избори. Г-н Пеевски с готовност поема голяма част от греховете на г-н Борисов в замяна на своята част от сделката. Добрата новина е, че връзката между двамата е „брак по сметка“, а в тези бракове обикновено свършат ли парите, свършва и любовта. В момента ставаме свидетели как г-н Борисов се опитва подличко да се освободи от дългогодишния си партньор. Допускам обаче, че на следващата сватба на г-н Борисов отново ще кумува г-н Ахмед Доган.

Споделяте, че банковата Ви сметка е запорирана. Какво е основанието?

Има нещо дълбоко перверзно във факта, че в деня, в който прокуратурата издаде индулгенция на премиера за пачките и кюлчетата в чекмеджето, аз станах „данъчен измамник“, който има опасност да не плати „дълговете си“. По тази причина НАП разпореди да бъде запорирана единствената ми банкова сметка и да се пристъпи към предварително изпълнение на невлязъл в сила ревизионен акт. Ревизията продължи няколко години, а основанието тя да започне бе фактът, че за съпруга ми аd hoc бе създадено специално изискване да подава декларацията си за имуществото ни на две места. Въпреки че го беше направил съвестно и в срок, му вмениха задължението, че е трябвало да го направи на още едно място. Това изискване впоследствие отпадна, но към онзи момент то постигна целта си. След няколко години системен административен тормоз върху семейството ми, в който всяка нова стъпка на администрацията на НАП удивително съвпадаше с важни събития в съдебната система, ревизията на физическото лице най-накрая приключи. Констатациите в ревизионния акт на НАП определено са „забележителен“ принос в юриспруденцията на данъчното право. В преследване на поставена крайна цел, НАП не си е губил времето изобщо да чете представените писмени доказателства и така е достигнал до изводи, които, признавам, никога не съм възприемала насериозно. Затова и избрах да търся справедливост в съда. Любопитен е фактът, че в НАП няколко пъти бяха сменяни началниците на ревизионния екип. Най-накрая все пак се намери човек, който да се подпише под документа, обслужващ света на „алтернативната истина“. В съда също последваха няколко отвода, в които мотивите на съдиите бяха доста екзотични. След като на делото бе дадено ход, след три заседания НАП поиска отвод на съдията.

Ще вметна само, че на третото заседание се появи една германска телевизия, която прояви любопитство към битието на председателя на Върховния ни съд. Съдията по делото отказа да се отведе и последва блокирането на единствената банкова сметка, която притежавам. Представителката на НАП реагира доста бурно, когато видя телевизионната камера преди влизането ни в съдебна зала. Но ако администрацията на НАП е защитила интересите на фиска от един „недобросъвестен платец“, не би ли трябвало да се гордее със свършеното?

За мен най-притеснителното в наказателните акции, за които се използва НАП, е ще успее ли да оцелее „Виртшафтсблат“, защото това е моя отговорност пред неговите читатели. Вестникът има 28-годишна история и е преминал през много перипетии, но нямам никаква представа дали физически е по силите ми да удържа на натиска, който идва от толкова много места. Ревизионният акт на издателството все още е в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ на НАП. Съгласно констатации в него аз трябва да заплатя данък върху всички, подчертавам, всички приходи за шестте години на ревизията, без да отчитам разходите за дейността. Екипът не е признал възнаграждението на нито един сътрудник на вестника. Проверка е направена на всеки един от колегите ми. Въпреки констатациите им, че няма нито един външен сътрудник, който да не е потвърдил, декларирал и платил данъците си за извършената дейност, проверяващият екип е стигнал до извода, че дейността не е извършена, възнаграждението не е изплатено, защото липсвали… писмени договори. В този контекст не виждам друг изход, освен всички сътрудници на вестника с един колективен иск да поискат да им бъдат върнати обратно всички платени данъци заедно с лихвите.

Не вярвам да има по-изтощително занимание от това да доказваш отрицателни факти. В предишните три години прекарах в съдебна зала, за да разобличавам „алтернативни факти" от „криминалното ми минало", което властелините в света на паралелната реалност ми бяха сътворили. Все си мислех, че няма по-ужасен начин енергията ти да изтича в канала, но за съжаление успяха отново да ме опровергаят.   

Вашият съпруг Лозан Панов е председател на Върховния касационен съд от 2015 година насам. Как изглежда животът Ви оттогава насам? Какво място заема страхът в ежедневието Ви?

Винаги съм смятала, че да говоря за страховете си, означава да търся съчувствие и съжаление. Това поведение за мен е също вид манипулация и затова толкова дълго мълча. Дейността на Лозан е публична, вижда се достатъчно това, което се случва с него, и не мисля, че точно съпругата му е човекът, който трябва да дава гласност. Признавам, че в момента правя всичко това с голямо отвращение. Но ако оставя орките да довършат започнатото и погубят един уникален проект като „Виртшафтсблат“, градил мостове между България и Германия в продължение на почти три десетилетия, те няма да се спрат.

Пътят, който избрахме с Лозан, е наш избор и си „носим кръста“ за това. Нека премиерът бъде сигурен, че добре разбираме „посланията" му, които под различни форми в продължение на години наред ни изпраща. Наясно сме, че в света на "алтернативната истина" е можело да живуркаме много по-лесно. Виждам как се справя с тази задача голяма част от съдебния ни елит. Жал ми е за тях, че – обладани от страха и користта си – се сбогуваха с най-ценното, което човек притежава – достойнството. Аз обаче все пак не спирам да вярвам, че съвестта им все някога ще победи.

Как гледате на настоящата политическа ситуация в България след турбулентната 2020-а година? Какви надежди възлагате на следващите парламентарни избори? 

Времето през 2020 беше много особено. Но, за съжаление, болката от страданието на ближния не породи емпатия у политическия ни елит. Затова се опитах да припомня на премиера ни, че още с идването ни на този свят всички сме абонирани за края. Голи сме дошли и голи ще си тръгнем. Единственото, което ще вземем със себе си, е любовта на сърцата, които сме стоплили.

Не харесвам думичката надежда, защото казват, че тя обикновено умирала последна, тъй като убивала дори стопанина си. Но много харесвам думичката Вяра. Аз вярвам, че болката ще ни сплоти като общност и вкупом ще се отвърнем от примитивното, грозното и посредственото, което ограбва не само нашето бъдеще, но и това на децата ни. Майка съм на емигрант и съм обречена да вярвам, че той все някога ще се върне.