В МОМЕНТ КАТО ТОЗИ ПО-ДОБРЕ ДА СПРЕМ ДА СЕ КАРАМЕ ПОМЕЖДУ СИ

От последните 24 часа има 6816 положителни проби от направени над 50 000 теста и 124 починали.

В момент като този би било добре да спрем да се караме помежду си. Силното чувство на превъзходство, което хората, които са се ваксинирали, изпитват към тези, които не са и обратното, е признак на травма. Всички сме дълбоко травмирани от ситуацията.

Не знам с какви хора се срещате на живо, но всички, с които аз съм се срещнала, са дълбоко тревожни. Че нямат достатъчно научна информация, че няма кампания, че ваксинираните не са достатъчно, или пък че ваксините ще ни поробят, че някой ще посегне на личния им избор.

Испанците сочат като основна причина за високия процент ваксинирани в страната факта, че имат огромно доверие в здравната система.

Аз не познавам нито един човек, който вярва в здравната система на България. Нито един. Вярваме на отделни лекари. Звъним, обясняваме, че сме братовчеди на най-добрата приятелка на майката на лекаря. С това се надяваме да се сдобием със стойност пред здравната система, защото не вярваме, че тя ще се погрижи за нас просто ей така.

Въобще, аз не съм виждала човек, който да подхожда към коя да е система в България спокойно и с доверие - съдебна система, здравна, МВР, училища, детски градини, ясли.

Направихме анкета какво мислят родителите за слагане на камери в яслите. 3500 човека бяха "за", 80 "против". Не защото 3500 човека са зли, а защото са травмирани.

Преди година и нещо, когато всяка сутрин пред очите ни изкачаше ЩАБ от жестоко сърдити хора, някои с униформи, и ни обясняваше колко сме виновни, глупави и нефелни, хората истински се травмираха.

Но то не е само това. Ето, датчаните се били ваксинирали 85 процента. Защо? Защото просто искат да се върнат към предишния си начин на живот - демокрация, ред, придвидимост.

Ние към какво ще се върнем? Имаме ли спомен някога животът в България да е бил демократичен, предвидим и спокоен с грижа към гражданите. Не мисля, че има жив човек с подобен спомен.

Нямаме спомени, към които да се върнем, нямаме перспектива напред, нямаме никакво доверие никому, защото преди ГЕРБ нямаха План за справяне с пандемията, а сега като има, никой не го спазва.

Стойчо Кацаров затвори училищата и пет дена по-късно каза, че ще ги отвори. Паническо събиране при президента, никой не знае утре какво ще се случи.

Всеки ден е ужас безкрай, защото няма ред, предвидимост и план. Две години пандемията ни е като започнала вчера - хаос, смърт, пълна паника, караници от телевизора и даване на гласност на псевдонаука.

И накрая излиза министър Кацаров и вика "Ми ще умират хора, я. Като не се ваксинирате."

Така не се прави.

Всички знаят моята абсолютно непреклонна позиция по отношение на ваксинацията като единствен начин да излезем от тази криза. Но аз отказвам да обиждам и мисля лошо за хората, които не са на моето мнение, защото всички сме ужасно травмирани.

Да се присмееш на някой, който не е на твоето мнение по отношение на ваксинацията, е като да кажеш за жертва на домашно насилие, че "сама си го е изпросила".

Преди години, когато преживявах много тежък период в живота си, разбрах от първа ръка, че когато си най-уязвим, най-уплашен и нямаш никаква подкрепа или почва под краката, тялото ти е единственото, което имаш и понякога си викаш "Моето тяло е моята крепост. Никой няма право да се разпорежда с него."

И това не е глупост. Това е травма, която нито испанците могат да разберат, нито ирландците. Наша лична травма, която можем да превъзмогнем само ако бъдем подкрепени, обичани и получим грижа и състрадание като общество.

А най-важното, което трябва да се каже е, че абсолютно всеки човек в тази страна има стойност. Като родител, като бъдещето на тази страна, като син или дъщеря на някого. Като гръбнакът на икономиката, като човек на стол в театъра, като доброволец или касиер, като единственият, когото някой друг обича, като някой, когото детето прегръща преди да влезе сутрин в детската градина.

Всяка душа е важна да остане жива и здрава през тази пандемия. Това е единственото, което ме вълнува.

Елисавета Белобрадова