На днешната дата през 1893 г. е родена голямата ни поетеса Елисавета Багряна

Елисавета Багряна, известна сред приятели като Лиза Багряна, е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Образът на Багряна е крайно противоречив, както и мнението за нея в българското общество, пише Edna.bg

Едно е сигурно обаче за грандамата на българската литература - тя никога няма да бъде забравена.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. 

През 1919 г. Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото ражда сина си Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа ù.

Това е и една от причините поетесата да се крие зад различни псевдоними и също така да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ù - необразована жена с властен характер, следи всяка крачка на Лиза и смята, че тя вместо да си гледа задълженията по дома и съпруга се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неподходящо.

Лиза се измъчва в тази среда, творческите ù амбиции и вродена волност на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан.

Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си.

Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Дори като дете присъства на нейно четене, без да знае, че слуша жената, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир разбира, че това е споразумение между Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.

Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред и го отхвърля чрез действията си и разбирането за себе си, нито е тази, която прави това по най-краен или груб начин. Напротив, по това време западният модел на отношения между половете, и в частност мястото на жената в обществения живот, вече навлиза. Грeхът на Багряна се състои в това, че тя съвсем неприкрито дава гласност на процесите, които вече са в ход.

Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др.

При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга „Мисъл“. Но и там образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя.

През 1921 г. Багряна се включва в литературния живот на София. Сътрудничи във "Вестник на жената", вестник "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други. Първата ù стихосбирка „Вечната и святата“ излиза през 1927 г., донасяйки ù широко признание и популярност. 

През 1925 г. Елисавета се запознава с един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици - Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Багряна под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм. По това време Боян е женен за поетесата Дора Габе и така се заформя един от най-емблематичните любовни триъгълници в българските литературни среди.

Според биографи, техни близки и изследователи на животите им обаче по времето, когато Пенев и Багряна започват любовта си, той не живее със съпругата си вече от шест години, макар и да не са официално разведени.

Те остават женени до смъртта на професора, въпреки че той съжителства с Лиза. Бракът на Багряна с Шапкарев вече е непоправимо разстроен и тя живее отделно, когато се среща с Пенев. По-късно Елисавета и Боян заминават за Франция, живеят в Париж и обикалят страната.

От това пътуване се ражда изящната стихосбирка „Бретан“. Когато се връщат в България, професорът е решен да получи развод от Дора Габе и да узакони връзката си с Лиза, но умира неочаквано по време на операция, оставяйки остра вражда между двете поетеси. Боян Пенев завинаги остава най-голямата любов на Багряна. Елисавета се омъжва само още веднъж за дипломата Александър Ликов, с когото се запознава, когато той е годеник на Дора Габе. Иронично тя ги запознава лично. Двете поетеси вече са се помирили след историята с Боян Пенев.

По-късно Габе разбира, че Багряна и Александър тайно са се оженили. Бракът им продължава до 1954 г., когато той умира. Поетесата получава редица отличия през дългия си творчески път. Носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. 

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г., на 98 години. Интересен е слухът, че поетесата крие истинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на смъртта си. Последното ù пристанище се оказва старческият дом в Горна баня. 

Багряна е един от малкото ни творци, при който творчество и личност се припокриват изцяло и не могат да бъдат разглеждани или разбрани поединично. Творбите ù са огледало на живота ù, потвърждение и утвърждаване, но и прозорец към съвсем личния ù свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ù.

Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях достигаме до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото.