Елена Йончева: Европа мълчи за надигането на фашизма
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Днес вече се рушат паметници на тези, които победиха фашизма по време на Втората световна война
Обединена Европа е родена от съпротивата, които милиони граждани оказаха на нацизма. Но днес все по-често чуваме призиви за нетърпимост към хора с друга вяра. Неонацизмът поражда антисемитизъм и ислямофобия. Поставя под съмнение Холокоста. Днес вече се рушат паметници на тези, които победиха фашизма по време на Втората световна война. Днес вече се възхваляват публично тези, които участваха в геноцида срещу евреи, славяни, роми. Срещу тези, които бяха обявени за второ качество хора, „нечовеци“ ги нарекоха.“ Това заяви евродепутатът Елена Йончева по време на дебати в Европейския парламент (ЕП) за необходимостта да се води борба с увеличаващата се омраза към евреите и мюсюлманите.
„Факелното шествие на омразата и разрушението, което днес отново е тръгнало през Европа - това трябва да спрем. Поздрав с вдигната ръка - т.нар. „римски“ поздрав, с който Мусолини и Хитлер маршируваха през Европа вече е законен. И днес или утре, ако някой от тази трибуна изправи ръка със същия поздрав, вината ще бъде наша. Защото носим отговорност и за нашето бездействие“, каза Елена Йончева в пленарната зала в Страсбург.
Случаите на нападения срещу евреи и мюсюлмани в Европа, както и срещу техни религиозни храмове или мемориали зачестиха, особено след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври м.г., в следствие на което израелските сили навлязоха в Ивицата Газа. Повече от четири месеца там се намират над 130 души, израелски заложници на бойците от „Хамас“.
В същото време в началото на януари т.г. в Рим по улица „Акка Ларентия“ премина парад от повече от 150 души, облечени в черно, с който се отбеляза 46-та годишнина от убийството на трима неонацисти в италианската столица. Участниците в шествието използваха фашистки, т.нар. „римски“ поздрави. На 18 януари Върховният съд в Италия постанови, че използването на този поздрав не е престъпление, когато става дума за възпоменателни събития.
Само седмица по-късно, на 27 януари, когато се отбелязаха 79 години от датата, в която Съветската армия освобождава малцината оцелели в концентрационния лагер Аушвиц, германският канцлер Олаф Шолц изрази безпокойство от възхода на крайната десница в страната. Според него непрекъснато се увеличават съобщенията за неонацисти и тяхната тъмна мрежа. През януари се появи информация за сбирка на неонацисти край Потсдам, на която е обсъждано масовото експулсиране на германски граждани от чужд произход.
Това не е първият път, в който Европейският парламент отчита нарастващата опасност от надигащата се крайна десница. През октомври 2018 г. ЕП предупреди, че все по-често се приема за нормално съществуването на фашизма, расизма и ксенофобията. И призова националните държави да забранят неофашистките и неонацистките групи. Тези призиви, без общоевропейска реакция или действия, остават без осезаем ефект. В Европа, особено в източната ѝ част, проявите на неонацизъм и фашизъм стават все по-открити.
През юни 2023 г. Елена Йончева организира форум в Брюксел, на който беше обсъдена необходимостта от специално внимание към историята на Холокоста в образователните програми на европейските държави.
Националният план за действие за борба с антисемитизма (2023-2027 г.) беше приет от правителството на България едва през октомври м.г.