Отстрани може да изглежда, че управляващата коалиция в България е пред разпадане

В действителност обаче е малко вероятно, поне ако съдим по сегашните разделителни линии, пише Елица Симеонова в Свободна Европа

Това казаха трима експерти, с които Свободна Европа говори - социологът Геновева Петрова от “Алфа рисърч”, професорът по философия и социология Стефан Попов и професорът по политология Антоний Тодоров.

Основните въпроси, по които в коалицията има спорове през последните дни, са два - изборът на управител на Българската народна банка (БНБ) и решението дали да бъде изпратена военна помощ на Украйна.

Нито един от тях обаче няма да доведе до разпадането на коалицията между “Продължаваме промяната” (ПП), Българската социалистическа партия (БСП), “Има такъв народ” (ИТН) и “Демократична България” (ДБ), смятат експертите, с които Свободна Европа говори.

“Тази коалиция ще си върви с някакви патерици, с някакви ортопедични инструменти, ще се движи бавно и полека още време”, каза Стефан Попов.

“Смятам, че тази коалиция ще успее, поне краткосрочно, да преодолее острите напрежения от последните дни и да намери начин да изпълни ангажиментите, с които се е заела при сформирането си – ако не напълно, ако не изцяло, то поне до известна степен”, каза Геновева Петрова.

“Тези въпроси не изглеждат толкова важни и съществени за оцеляването на коалицията, че наистина да доведат до разпадането ѝ. В един момент ще се стигне до някакъв modus vivendi (начин на живот), дори със сръдните и недоволствата на някои”, каза Антоний Тодоров.

Какво ги разделя

Споровете между партиите в управляващата коалиция през последните дни са по две основни теми. Едната е дали България да предостави военна помощ на Украйна, а другата - за избора на управител на БНБ. Появи се и трета тема - политиката на България към Северна Македония, но за това - по-късно.

Военната помощ за Украйна

По отношение на военната помощ за Украйна в коалицията има една формация, която подкрепя такова решение - ДБ, и една, която е категорично против - БСП. Позициите на другите коалиционни партньори - ПП и ИТН, не е ясна.

ДБ внесе в Народното събрание проект за решение за изпращане на военна помощ на Украйна.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че като вицепремиер няма да допусне изпращането на военна помощ, дори парламентът да одобри. “Ако парламентът вземе такова решение, няма да подпиша такъв документ. Ако искат да ме сменят, но аз няма да подпиша този документ!”, каза Нинова пред БНТ.

Председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски каза, че партията ще напусне коалицията, ако България прати военна помощ на Украйна. “Ако един калашник или патрон от България замине за Украйна, БСП ще напусне коалицията. Това е червена линия, която не може да прекрачим”, каза Свиленски пред Нова нюз.

Според Стефан Попов този конфликт се проявява по разделителната линия Русия, която “отделя БСП от останалите” партии в коалицията.

Геновева Петрова определя тази разделителна линия като ценностна, която е била видима още преди формирането на коалицията.

Изборът на управител на БНБ

Две партии в управляващата коалиция издигнаха двама различни кандидати за управител на БНБ. ИТН предложи Любомир Каримански, а ПП - Андрей Гюров. В неделя Гюров съобщи, че се оттегля, и призова опонента си Каримански да прецени дали иска да остави този “важен и отговорен избор” в ръцете на опозицията.

Кирил Петков каза, че ПП няма да подкрепи Каримански. Същото намерение изразиха ДБ и БСП. ИТН пък съобщи, че няма да оттегли кандидатурата му. Единствената възможност той да бъде избран, е с гласовете на опозицията от ГЕРБ и ДПС.

Резервите по отношение на Каримански са свързани с кариерата му в български банки, сред които е и Инвестбанк - една от двете банки заедно с Първа инвестиционна банка, за които стрес тест на Европейската централна банка (ЕЦБ) показа, че имат капиталов недостиг. Банката беше свързана от властите с предполагаема схема за пране на пари от Венецуела. От времето, в което е работил в банката, Каримански е свързан със случай на финансова измама, който се разследва в продължение на седем години от прокуратурата.

“Напоследък става по-видима линията между ИТН като желан от страна на ДПС и ГЕРБ партньор, който не е изключено дълбинно да работи в тази насока, и другите партии в коалицията”, смята Стефан Попов. “Това, което БНБ държи, е банковият надзор на България. И мисля, че битката е за това. За да може проблематични банки да продължат да се промъкват.”

Геновева Петрова смята, че този спор възниква по “най-общо казано конюнктурни разделителни линии по отношение на някои конкретни решения по отношение на властови постове в държавата”.

“Напрежението около избора на управител на БНБ е най-пресния и най-категоричния пример, но съвсем резонно у много хора възниква въпросът дали такива напрежения не съществуват в други сфери и други направления”, каза тя.

Двамата смятат, че именно тези спорове са по-съществена заплаха за оцеляването на коалицията.

“Аз мисля, че това е по-сериозният въпрос. Външнополитическите въпроси никога не са били смятани за сериозни”, каза Попов.

“Това генерира много повече обществено недоверие към управляващите и към коалицията, отколкото ценностните различия”, каза Петрова.

Политиката към Северна Македония

Напрежение в коалицията има и заради политиката на България към Северна Македония.

София блокира началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС през 2020 г. и до момента не е отменила ветото. Премиерът Кирил Петков обаче си постави като приоритет подобряването на отношенията със Северна Македония и посети Скопие още в началото на мандата си.

Сега лидерът на ИТН Слави Трифонов сега твърди, че е “уговорено някъде на тъмно вдигане на ветото пред Северна Македония”. Другите участници в коалицията обаче отрекоха да има промяна в позицията за Скопие.

Антоний Тодоров смята, че по въпроса за ветото всъщност има консенсус, не разделение.

“Това е въпрос, който много може да бъде експлоатиран в обществото, но все ми се струва, че той не е сред първите загрижености на българското общество. И мисля, че там няма да има резки движения”, каза той. “По-скоро се говори, отколкото реално нещо се прави.”

“Според мен скрито всички знаят, че това е една глупост, но външно, предвид битката за електорати, взаимно се заплашват, че националният интерес, каквото и да значи това, изисква твърда позиция”, каза Стефан Попов.

Ще разцепят ли тези спорове коалицията

Въпросът е обаче дали някой от тези спорове ще разцепи коалицията. И тримата експерти, с които Свободна Европа говори, смятат, че на този етап това е малко вероятно.

“Най-логичният въпрос, който човек може да си зададе, е как тази коалиция още не се е разцепила”, каза Геновева Петрова.

“Но от друга страна смятам, че все още има ресурс – както у политическите сили, които формират тази коалиция, така и от гледна точна на доверие от страна на хората, да се минимизира ефектът от напрежението между коалиционните партньори. Дали това ще се случи е въпрос [...] на политически решения на самите партии, които формират управляващата коалиция.”

Петрова смята, че приоритетите, с които четирите партии формираха коалицията, все още са на дневен ред, и това дава “ресурс да се запази коалицията и тя да продължи да работи.

“Това, което беше мотивирало тези партии да формират тази коалиция, бяха друг тип реформи, които все още са на дневен ред, които хората вече смятат, че закъсняват. Общественото доверие по отношение на този тип реформи, най-знаковата от които е реформата в съдебната система, не е напълно изчерпано”, каза тя.

И тримата експерти смятат, че най-голяма вероятност има спора около избора на управител на БНБ да предизвика по-сериозна криза в коалицията.

Причината за това е, че поне според това, което партиите вече казаха по въпроса, ИТН няма да оттегли кандидата си, а той няма да бъде подкрепен от нито един от от коалиционните партньори на Слави Трифонов. Единственият начин той да бъде избран, е с гласовете на опозицията. Другият вариант е нова процедура - Кирил Петков вече допусна такъв вариант.

Според Геновева Петрова ИТН е участникът в коалицията с най-непредвидимо поведение. На същото мнение е и Стефан Попов. Те смятат, че именно това може да доведе до кризи в коалицията.

“Това е много трудно да се предвиди, тъй като Слави Трифонов е една непрозрачна тъмна точка, до него достъп няма, не се знае в главата му какво се върти”, каза Попов. Ако партията завие в някаква посока и реши да се радикализира, [...] тогава [коалицията] може да се разпадне.”

Колкото до изпращането на военна помощ за Украйна, Стефан Попов смята, че останалите коалиционни партньори ще отстъпят пред ултиматума на БСП.

“Не мисля, че има страна в коалицията, която да е заинтересована от разпадането ѝ, и в този смисъл нито една от тези страни няма да сложи приоритетно пред удържането на коалицията въпроса с оръжията”, каза той. “Въпросът с оръжията е символен и морален въпрос, но никой в момента не го мисли като политически дългосрочен, никой не преценява петното, което ще падне върху България.”

Геновева Петрова допуска, че е възможно решение за предоставяне на военна помощ на Украйна да бъде взето с гласовете на опозицията от ГЕРБ и ДПС. Партията на Бойко Борисов вече предложи такова решение.

“Решения от рода на оказване на военна помощ на Украйна, които са важни и стратегически по отношение на нашата позиция спрямо нашите външнополитически партньори – ако такова решение бъде взето с подкрепата на опозицията, по-скоро бих казала, че би получило признание, отколкото непосредствени вътрешнополитически реакции”, каза тя.

Тя смята, че вземането на такова решение с подкрепата на ГЕРБ ще се възприеме различно от избора на управител на БНБ с гласовете на ГЕРБ.

“Не е въпросът просто в участието на опозицията. Ако едно решение, което е добро за страната, бъде взето с подкрепата на опозицията, от гледна точка на общественото мнение това няма да предизвика негативна обществена реакция, дори ако това значи подкрепа от ГЕРБ – партия, която се смята да нежелан партньор”, добави Петрова.

Ще има ли предсрочни избори

И тримата експерти смятат, че евентуални предсрочни избори изглеждат много малко вероятни за момента. Според тях нови избори ще навредят на всички партии, които участват в сегашното управление.

“Ако се стигне до предсрочни избори например есента, ще пострадат абсолютно всички партии от управляващата коалиция. Абсолютно всички. Никой няма да може да се възползва по някакъв начин от ситуацията и да спечели някакви дивиденти”, каза Антоний Тодоров.

“В такъв случай печеливши най-вероятно ще бъдат от ГЕРБ и ДПС, но дали пък те самите ще са в състояние да формират ново мнозинство, е много рано да гадаем.”

На същото мнение е и Стефан Попов.

“Ако се разпадне коалицията, алтернативата са ДПС и ГЕРБ – т.е. връщане в изходно положение”, каза той.

Другите варианти при евентуално разпадане на коалицията са ново мнозинство в рамките на настоящия парламент или правителство на малцинството.

Геновева Петрова смята, че ново мнозинство в настоящото Народно събрание също е малко вероятно, поне ако се съди по това, което партиите говорят.

“Правителство на малцинството би било също толкова проблематично”, добави тя. “То също би било подвластно на конюнктурно мнозинства и конюнктурни решения.”

Според Антоний Тодоров такова управление със сигурност не би издържало дълго.

“Възможно ли е правителство на малцинството, тихомълком подкрепяно от ГЕРБ? Малко вероятно, но дори да се стигне до там, такова правителство едва ли ще оцелее повече от няколко месеца”, каза той.

И тримата експерти обаче смятат, че вероятността коалицията да се разпадне на този етап е малка.