Институциите показват, че подобни практики се толерират

Голямото поскъпване на хранителните стоки у нас е факт. То се усети по джобовете ни още през 2022 г., когато осъзнахме, че по-високите цени в магазините не са само анализи и статистика.

Вече не сме просто недоволни потребители, а хора, които се замислят, докато пазаруват. Ако преди година разбирахме действията на търговците, провокирани от фактори като пандемия, война, съответно растяща инфлация, по-високи разходи на бизнеса за енергоносители, суровини и производство, то днес виждаме, че светът се възстановява, макар и поетапно, че тенденциите са към спад в цените, но у нас се случва точно обратното – основни стоки продължават да поскъпват.

Икономисти се обединяват около това, че има проблем, който не е намерил своето решение навреме, а сега трябва да се мисли за мерки, които да доведат до нормализиране на цените.

От bTV споделят, че е нямало как да пропуснат темата, която вълнува всички ни не само като потребители, но и като общество и затова са поканили експерта Георги Ангелов, който представи своята гледна точка в "Бизнес Видео Подкаст" и отговори на следните въпроси:

• Как се стигна до това повишение на цените на основните храни?
• Може ли държавата да се намеси с мерки на пазара?
• Каква е функцията на антимонополните органи в определянето на пазарната политика?

Голямото поскъпване идва от надценката, която слагат търговците, като някои групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи отколкото в страни, по-богати от България.

Продукти като масло, олио, сирене, мляко и яйца могат да бъдат намерени по-евтино в Германия, Франция, Швеция и Естония, например, а парадоксът се крие в това, че страната ни е сред лидерите в износа на слънчоглед и слънчогледово олио в Европа.

„Допуснахме грешка с олиото миналата година. Спомняме си организираната кампания, която ни внуши, че ще останем без тази стока. Настана паника, която доведе до изкуствено създадено свръхтърсене, което пък се превърна във възможност за търговците да увеличат цените“, обясни Ангелов.

Той припомни ситуацията, която се оказва ключова за начина, по който се движи пазарът днес. Очакванията, че зимата ще предизвика по-сериозно поскъпване принуди голяма част от търговците да трупат стоки по складовете си, които сега трябва да бъдат продадени.

„Последва обратен процес – започна ценова война кой ще пусне олиото по-евтино. Виждаме, че цената за 1 л. на едро на борсата в Ротердам струва само 1 долар“, каза икономистът.

Той е на мнение, че тепърва ще се усети нормализиране на пазара, но проблемът е защо то се случва година по-късно. Притеснително е, че държавният орган, който може да въздейства върху цените – Комисията за защита на конкуренцията, не предприема сериозни мерки.

„Комисията трябваше да провери има ли картел на пазара и ако установи такъв, да наложи глоби, да ги ошамари навреме, за да видят другите сектори, че не може да се действа по този начин, въпреки че схемата с олиото се получи перфектно“, категоричен е Ангелов.

По думите му, институциите са показали, че подобни практики се толерират и когато големи компании производителки на дадена стока заявят, че ще се сливат, което е предпоставка за създаването на монопол, Комисията за защита на конкуренцията не бива да допуска такъв ход.

„Няма как такива решения да не изкривят пазара, а антимонополните органи са създадени точно с тази цел – да наблюдават за спазване правото на конкурентноспособност“, подчерта икономистът.

Бизнесът определено е този, който спечели от инфлационната среда, а по-високите разходи паднаха върху гърба на потребителите.

„Бизнесът не може да се откаже толкова лесно от положението, в което беше до преди година – да увеличава цените, без потребителят да протестира.“

Ангелов припомни също, че държавата компенсира производсвтата с мерки, но подкрепата беше безусловна и предизвика обратен ефект.

„Наляха се пари в икономиката, което подхрани инфлацията, но вместо сваляне на разходите за бизнеса и понижение на цените, видяхме следното – парите влязоха в икономиката, от там в банките, което беше в полза на инфлацията“, обясни експертът.

И добави, че това е пример за намеса на държавата, която не е била успешна и по-скоро се е отразила негативно върху потреблението. Възможно е ефектът да е подсилен от политическата несигурност у нас, която води до забавяне на работата на институциите.

Ако сега обаче имаме високи цени, какво би станало с въвеждане на еврото?

Инфлацията минава много преди да се въведе еврото – България не е в еврозоната, нямаме дата и въпреки това инфлационните нива са високи, т.е. не еврото води до инфлация, категоричен е Ангелов. Той даде пример със страни като Хърватия. Държавата стана член на еврозоната преди нас, но вече е с най-ниската инфлация.

„Обществото вярва на спекулации. Хората повярваха, че може страна, производител на олио да остане без такова, например. Хубавото е, че българинът се лъже само веднъж, после трудно ще се случи – ето, има все повече акции за олио, ама не се запасяваме, лъжем се по веднъж и това е“, каза икономистът.

Опорката, че трябва да си богат, за да си в еврозоната, също не е издържана според него. Опитът показва, че по-бедните страни са спечелили повече от членството си, тъй като еврозоната създава благоприятни условия и възможности, от които може да се възползва всяка една страна.

Колкото до нашето място в тази общност и кога ще бъдем част – основната пречка пред България определено е инфлацията.

„Това винаги е бил труден критерий, който не сме могли да изпълним и си остава голямо предизвикателство“, каза Ангелов.

И добавя, че трябва да покажем устойчивост и стабилност, не просто да мислим, че можем да излъжем Общността или да изкривим реалността.