Нивата на съхранение на газ от Булгаргаз са безпрецедентно ниски, спот цените безпрецедентно високи. Това предполага „цунами“ от беди в края на тази година. Властите трябва да действат сега, за да го предотвратят. И средствата са им под ръка

Анализ на Илиян Василев, публикуван в altanalyses.org

Странно е как един триумф може да се превърне в провал. През февруари 2020 г., правителството на Бойко Борисов – изглеждащо тогава все още добре – провъзгласи договорените изменения в дългосрочния договор за доставка на газ (LTC) на държавната газова компания Булгаргаз с руския Газпром като емблематично постижение. Сега това изглежда като катастрофа, най-забележителния провал в енергийната политика на България от началото на прехода.

Най-важната част от промяната бе промяната в ценовата формула, която до голяма степен зависи от международните цени на петрола с доминация (70% тежест) на спот цените на природния газ на водещите борси в ЕС. От днешна кота, това „постижение“ изглежда достойно за съжаление, тъй като споменатите спот цени сега са на безумни нива – днес са 42 евро (еквивалент на 80 лв.) на МВтч. Регулираната цена „на едро“ на природния газ в България за август е 57.6 лева / MWh (или 29,5 евро). Разликата между регулирана и пазарна цена предполага, че потенциалът за допълнителен рязък ръст е сериозен. Като се имат предвид настоящите тенденции, септемврийската цена на КЕВР много вероятно ще надвиши 65 лв. (€ 33)/МВтч. Подобни резки колебания са сериозен шок за потребителите и икономиката. Те биха могли да убият цели индустрии и да ударят тежко енергийно най-бедния потребител в Европейския съюз.

Проблеми със газосъхранението

Новините са много лоши. Високите цени в ниския сезон за природен газ – лятото – на практика гарантират скъп газ и ценови шокове във високия сезон, зимата. Нивата на съхранение на газ в Европа са на рекордно ниско равнище. Подобна е картината в подземното газово хранилище в Чирен, което се управлява от „Булгартрансгаз“.

Данните на БТГ за миналата седмица показват тревожно ниски нива в сравнение с предишни години. По същото време през 2019 г. в Чирен са били инжектирани 280 милиона кубически метра (MCM), като почти всички количества са били собственост на Булгаргаз. Текущите нива на съхранение, ако се съберат всички количества нагнетени през годината след април до този момент, са на ниво малко над 200 милиона кубически метра, като малко повече от 160 мкм се държат от Булгаргаз. При текущите дневни нива на нагнетяване от 2.35-2.36 мкм, компанията няма да може да навакса през август и септември, за да постигне достатъчно буфери за зимата. Необходими са минимум по 3 мкм на ден.

Ситуацията се усложнява от финансовите проблеми на Булгаргаз: които са типични за всеки нагнетателен сезон. Сега, при тези стратосферни цени, нещата излизат извън контрол. Недостигът на средствата е хроничен проблем, като се има предвид, че между плащането на природния газ на Газпром и получаването на приходи от потребителите има между три и седем месеца.

В допълнение, високите нива на задлъжнялост на клиентите на компанията влошават способността и да заемат значителни средства, чийто обем нарастват заедно с цените. Кредитният риск за банките, когато обсъждат кредити за Булгаргаз, е твърде висок и те трудно ще отпуснат допълнителни 200 милиона лева, необходими за осигуряване на критичното минимално ниво на съхранение на природен газ. Няма надежда Българският енергиен холдинг (BEH), от който „Булгаргаз“ е част, да помогне поради натрупването на огромни дългове: енергийната система на България е на ръба на колапс поради съчетанието от климатични политики и пандемии, които сриват потребление и производство. Така че спестовната касичка БЕХ е празна. Българското правителство трябва незабавно да се намеси за да осигури на Булгаргаз ресурс за да закупи, дори ако трябва да предплати, цялото количество азерски газ, на което компанията има право по договора, и максимална част от него да се складира в Чирен като буфер за зимата.

Ясно е от сега, че предстоящият зимен сезон ще бъде изключително труден. Липсата на достатъчно количества евтин газ в Чирен ще направи балансирането на пиково потребление при значителни студове трудно, до невъзможно, особено при късни студове. Газпром осигурява базови обеми по договор. Не може да се разчита и на партньорите в региона, защото те ще имат същите проблеми, ако се съди по нивата на съхранение и при тях.

В допълнение БТГ не направи нищо, през всички години на управление на ГЕРБ, за да разшири капацитета на ПГХ Чирен, защото ако имахме 1 милиард кубически метра нагнетени, балансирането на газовата ни система нямаше да бъде никакъв проблем. Читателите на този блог са наясно от предишни анализи, че Кремъл е заложил всичко на геополитиката с природния газ: не крие че, ако ЕС не сертифицира експлоатацията на Северен поток – 2 и Турски поток – 2, европейските потребители на газ ще се молят за допълнителни доставки през най-студените дни на зимата. Перфектна буря, или по точно перфектно смразяване.

Шах Дениз е спасението?

Този апокалиптичен сценарий не е неизбежен. Има решение, което е едновременно очевидно и достъпно – а именно газ от полето Шах Дениз в Азербайджан. Благодарение на договора си с Азербайджанската газова компания (AGSC), „Булгаргаз“ има достъп до 1 милиард кубически метра (BCM) от това годишно. Това е най-евтиният природен газ в Европа – при, невероятно ниска, по-малко от 33 / МВтч на лева цена, много по-евтин от горивото на Газпром. Това го прави незаменим за страните от Южния газов коридор, включително България, по отношение на крайното балансиране на неизбежното пиково търсене през зимата.

Въпреки очевидното, до края на месец юли, българският газов търговец е взел по-малко от 25% от договореното количество. Би било лудост да не се възползваме от тази възможност и компенсираме недовзетите количества до края на годината. И българските власти трябва да правят всичко необходимо, за да се случи това, като вземат нещата в свои ръце.

Остава загадка защо ръководството на Булгаргаз взема допълнителни количества от по-скъпия руски газ, а недовзема от по-евтиния азерски газ. Но само донякъде. От една страна, държавната ни компания не е заплашена от усвояване на гаранцията за неизпълнение на договора от ASGC. Азерският доставчик, изглежда доволен от тази пасивност на Булгаргаз, защото няма проблем да продаде на по-висока цена на борсата в Италия тези количества „нежелан“ в България газ, като реализира допълнителна премия до € 10 на МВтч. Що се отнася до мениджмънта на „Булгаргаз“, свикнали сме да третират интересите на българските потребители и данъкоплатците като сравнително нисък приоритет. Свикнали сме да управляват компанията като филиал на Газекспорт, разчитайки на политически протекции и безнаказаност, осигурени от най-високите нива на властта в България – независимо кой е на власт.

Но е време да бъдем реалисти

Хората на „върха“ в Булгаргаз, ако поне малко разбират от корпоративен интерес, трябва да знаят, че слугуването на Газпром няма да им донесе добро. Руският газов монопол е в процес на отнемане на ексклузивния статут на купувач на Булгаргаз. Ако компанията иска да има бъдеще извън този договор, трябва сама да създаде това бъдеще.

Политическата класа у нас трябва да осъзнае, че на карта е заложена националната сигурност на България. Предупреждението за цунами е направено и има само един шанс да смекчим неговото въздействие върху българите, най-бедните граждани на ЕС. Всъщност цунамито е природно явление, а това което ще се случи зависи от хората и реакциите им. Защото енергийните протести през зимата, поради значителен ръст на цените на ток, парно, топлинна енергия, ще свалят правителството и ще създадат хаос в изгода на задкулисието. Не изключвам подобно развитие да е умишлено търсено от кръга около Борисов, който продължава да контролира енергетиката. Но става дума вече за престъпление и ако президентът, правителството и парламентът не реагират, стават съучастници.

Проблемите на енергийната сигурност на България и на другите страни, са проблеми на сигурността и на НАТО. Отговорът на предизвикателствата на Кремъл трябва да бъде даден колективно, като се увеличат доставките на неруски газ, ако не искаме всеки един лидер на страна от Източна Европа да търси път за индивидуално спасение, чакащ на опашка за среща с Владимир Путин в Кремъл.