IT специалистът Димитър Ганчев коментира съобщението на системата за ранно предупреждение, което изтече "погрешка"

Когато се прави тест на система за ранно оповестяване, отговорните институции трябва да информират населението достатъчно рано, за да очаква то, че ще има такава система. Това заяви в предаването "Ден след ден" на БНР IT специалистът Димитър Ганчев.

"Не казвам, че е трябвало да очаква конкретния тест, защото той е бил грешка, но, че се прави подобна система, че ще има, какви възможности ще дава тя, как могат да я ползват хората, защото тя не е съвсем пасивна и гражданите могат да си настроят някои неща в техните телефони, свързани с тази система. Тази комуникационна стратегия очевидно липсва или са сметнали, че не ѝ е времето все още, ама явно са закъснели", коментира специалистът.

Според него чисто професионално, когато се правят тестове, те трябва да се правят много по-отговорно, особено за такива важни неща.

"Тест на теста се прави с тестово оборудване в контролирана среда, така че той да се получи само в една клетка и то даже да не е действаща клетка на мобилен оператор, а тестова. Те щом са направили тест в ефира на един от телекомуникационните оператори, значи са доста напреднали и са направили това превключване на системата. Това не е първоначален тест, вероятно те са правили и други. Сега са започнали вече реално да я вкарват в употреба и малко безотговорно са постъпили, като са си позволили този тест да изтече в обществения ефир", подчерта Ганчев.

Той посочи, че е много хубаво, че се прави такава система. И добави, че технически това се прави чрез предоставяне на директен интерфейс, която го тества (в случая МВР) до телефонната мрежа. Така МВР, дори и без участието на телефонния оператор могат да изпращат този сигнал до определен набор клетки и оттам клетката да го изпрати до всички, които се намират на нейната територия, тъй като смисълът на тези аларми е те да са регионални.

IT специалистът допълни, че подобна платформа има и компанията Google, която я дава за ползване от местните оператори.

Въпреки това е трябвало всички да бъдем информирани, смята Ганчев.

"Даже, ако стане проблем с теста, защото той се прави, за да се открие дали няма проблем. Възможно е и това да е станало. Проблемът е, че не сме информирани. Аз не бих казал, че е голяма беда, че те са сбъркали на кого са го изпратили, защото те най-вероятно точно това са тествали", поясни той.

Запитан за изтеклия вчера аудиозапис с гласа на зам.-кмета и лидер на "Кауза Пловдив" Георги Титюков, в който става дума за купуване на гласове, Димитър Ганчев заяви, че към днешна дата все още може да се провери дали този запис е автентичен или не.

"Все още може да се установи, да се направи експертиза и тя да установи това, но съвсем скоро няма да може да се прави. Може би още една-две години и ще може такива дип фейкове да са неразличими. Сега има по какво да се различат - интонация, ударения, поемане на въздух, фонов шум, дали е насложен или не. Но технологиите напредват много бързо и най-вероятно скоро ще може да се направи достатъчно заблуждаващо", коментира Ганчев.

Той припомни случаят с фалшифицирано видео на журналистка от БНТ и посочи, че при видеата все още може да се твърди със сигурност, че са фалшификати.

"Какво правим обаче догодина, на следващите избори, когато фалшификатите даже на записите от броенето на бюлетините в секциите би могло да бъдат фалшифицирани? Става все по-интересно", е мнението на IT специалистът.