Масово спортните съоръжения и стадиони у нас не отговарят на европейските критерии за мълниезащита

Мнението е на водещи експерти в областта. Правилата са описани в наредба, но за спазването ѝ се оказва, че липсва контролен орган.

80% от старите сгради и близо 100% от спортните съоръжения у нас не отговарят на стандарта за мълниезащита, казват експерти, цитирани от Нова телевизия. Той е изготвен през 2010 г. като наредба на Министерството на регионалното развитие. Още тогава обаче не е създадена държавна структура, която да следи за прилагането на тези правила. Така отговорността е изцяло в ръцете на собственика или ползвателя и се търси от прокуратурата в случай на инцидент.

Инженер Христомир Иванов участва в групата експерти, написала наредбата за мълниезащита. Според него, ако стадионът в Русе, на който две деца бяха ударени от мълния, е отговарял на правилата, нямаше да се стигне до инцидента. „Едно 99% от стадионите не са защитени. С чиста съвест мога да кажа, че Националният стадион „Васил Левски” също не е защитен”, посочи той.

Експертите призовават за масова проверка на обществените сгради. „Обръщам се към собствениците, към тези, които стопанисват сградите, към директорите на училища и детски градини - насочете се към специалисти, които ще ви дадат най-добрия съвет за превенция”, добави инж. Иванов.

Съвети дават и климатолози. Те напомнят, че в градска среда гръмотевичният облак се формира без никакви видими белези. Затова и не е имало предпоставки за отмяна на тренировката на децата. „Мълнията може да се появи от нищото. Колегите от НИМХ много правилно са издали код, но това не означава, че ние цял ден трябва да стоим на закрито и да чакаме да дойде бурята”, коментира климатологът Симеон Матев.

Ако бурята ни хване на открито, експерти съветват да не тичаме, тъй като понякога бързото движение създава различни по плътност полета около нас, които привличат мълниите. „Струпване на хора на едно място е предпоставка за увличането на мълниите. Движението на равен терен също е предпоставка, както в случая е стадионът”, добави Матев.

Правилото е, ако няма къде да се скрием в рамките на няколко секунди, то да се свием ниско до земята, но без да я допираме с ръце. От БЧК напомнят, че сърдечният масаж остава най-ефикасната първа помощ.

„Намираме къде на врата е точката, която е леко вдлъбната. Откриваме и къде се събират ребрата на гръдния кош. Притискаме около 5-6 см навътре. Един цикъл е от 30 притисквания и 2 вдухвания. Целта е да гоним нормалния пулс на човек, който е между 60 и 100”, обясни Ромуалдас Каминскас от БЧК.

Случаят в Русе отново повдигна въпроса и за нуждата от дефибрилатори на обществени места като стадионите. „Те увеличават изключително много вероятността да започне сърдечната дейност на човека. Ако знаем, че наблизо има дефибрилатор, докато един човек прави тези притискания и вдухвания, друг трябва да го донесе и да го включи”, каза още Каминскас.