Колко съдебни решения са необходими, за да покажат на една държавна агенция, че трябва да предоставя на гражданите си екологична информация? Явно две не са достатъчни, констатира Капитал

Преди две години Сдружение "За земята - Достъп до правосъдие" поисква от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) информация относно няколко ТЕЦ-а в страната по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Става въпрос за анализи за централи, свързани с Христо Ковачки - ТЕЦ Сливен, ТЕЦ Русе и "Брикел", както и за американските централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "Ей И Ес - 3C Марица Изток 1".

След като два пъти губи дело от екологичното сдружение, на 24 юли тази година ИАОС за трети път отказва достъп до информацията. Сдружението отново ще обжалва отказа на ИАОС.

Любопитна подробност е, че тази позиция продължава въпреки смяната на изпълнителния директор на ведомството. Битката се водеше от Георги Балчев като началник на ИАОС, но той беше сменен наскоро от Маноела Георгиева. В периода 2001-05 г. тя е зам.-министър на околната среда.

Защо е важна тази информация

Заявлението, което сдружението е подало, е за следните документи:

1. "Копие от предложения за преразглеждане на комплексни разрешителни, подадени в срока до 16 май 2018 г. по реда на чл. 16, ал 4 и чл. 16, ал. 3, т. 4, б"а" от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (Наредбата) във връзка с чл. 123а, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (300С), респ. чл. 15, ал. 4 от Директива 2010/75/ЕС;

2. Копия от икономическия анализ на разходите по прилагане на НДНТ и ползите за околната среда, приложени към предложенията;

3. Всички приложени документи, предоставени от Операторите по реда на чл. 16, ал. 3, т. 4, б.а" от Наредбата.

"На база на тези документи и анализи, които искаме, се базира решението дали централите да получат дерогации или да бъдат изключени от правилата за емисии на въздуха на този вид инсталации. Европейската директива за индустриалните емисии поставя граници за емисиите на серен диоксид и живак. Централите твърдят, че не могат да ги изпълняват и били направили анализ, че разходите за това те да подобрят технологиите си е много по-голям от ползите за околната среда и здравето - т.нар. cost benefit analysis", казва Антонова. Целта на настоящото дело по ЗДОИ е да видят дали тези анализи са коректни и са взети предвид всички ползи за околната среда и човешкото здраве. Антонова добавя, че анализът за държавната "Марица изток 2", който са видяли, е ограничен и има пропуски. "Смятаме, че необосновано са им дадени тези разрешения", казва тя.

На фона на това България има наказателна процедура от Европейската комисия заради замърсяването със серен диоксид.

Нямате право да знаете

В новия отказ за пореден път ведомството се позовава на търговската и производствена тайна на централите в поисканата информация. "Реално новото в отказа е интересно. ИАОС твърди, че сме злоупотребили с информация, която сме получили", казва Меглена Антонова от сдружението пред "Капитал". То води дело директно срещу решението за даване на дерогации на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" - т.е. тя няма да изпълнява най-новите екоизисквания, които влизат в сила от 2021г.

Когато са получили информация за държавната централа, те са я анализирали и след това експертът, който го е направил, е бил свидетел в съда.

Накратко агенцията твърди, че ключова информация за околната среда и здравето може да навреди на бизнеса на централите и " да се осуети дейността им, създавайки негативно мнение в обществото". "Ние не сме търговско дружество, за да имаме полза като самите централи. Ние използваме информацията, за да знаем, че законът се спазва", казва Антонова.

Хронологията на отказите

Първият отказ на изпълнителния директор на ИАОС - тогава Георги Балчев, е от юли 2018 г., като тогава той се позовава на това, че поисканата информация е класифицирана, а третите лица - в случая централите отказват да я предоставят. Според агенцията има наличие на производствена и търговска тайна. Административен съд - София град (АССГ) отменя този първи отказ през ноември 2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне.

През март 2019 г. ИАОС поисква от централите основанията им за отказ от предоставяне на информация, както и да дадат доказателства защо тя е производствена или търговска тайна. През юни 2019 г. ИАОС отказва за втори път информацията, тъй като според Закона за опазване на околната среда (ЗООС) това може да се направи, ако тя е "класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна".

АССГ обаче за втори път посочва, че това не е основателен отказ. Сред аргументите на съда, че отказът е неправомерен, е фактът, че ИАОС отново се е позовала на ЗДОИ, въпреки че съдът е казал, че неправилно е приложила това основание за отказ.

"Действително, от приложените по делото становища на операторите на съответните инсталации, се установява, че всички са изразили несъгласие за предоставяне на исканата информация, като са се позовали на "търговска или производствена тайна". Видно обаче от съдържанието на тези становища не се сочи конкретно за коя част от исканата информация се приема, че е търговска тайна, съответно коя част е производствена тайна, като само едно от дружествата - "Ей и Ес - ЗС М. Изток І", е посочило конкретна информация, която обаче определя като "производствена тайна", посочва съдът. Освен това само две дръжества обозначили т.2 от исканата информация като "поверителна".

"Позоваването на производствена и търговска тайна е било общо, без конкретика, и това не е достатъчно да се обоснове нито несъгласието на дружествата, нито последвалият отказ на административния орган за достъп до тази информация", посочва още съдия Бранимира Митушева.

Освен това съдът посочва, че ИАОС изобщо не е разсъждавала дали все пак е наличен обществен интерес да предостави информацията, като все пак органът е можел да предостави поне частичен достъп до нея.

Въпреки изброените пропуски в разсъжденията екоагенцията е решила сериозно да брани интереса на централите.