Колоната от автобуси с българи, които се евакуират от Украйна, вече премина молдовско-румънската граница

В един от тях е екипът на bTV Цветана Балабанова и Александър Русиченко. 

По време на пътуването си те са се разминали на косъм с ракетен удар по селището Бяла черква.

„На около 90 километра от Киев чухме силен взрив в непосредствена близост, служителите на бензиностанцията незабавно изгасиха светлините, шофьорите на автобусите угасиха двигателите, а ние изчакахме в укритието на тъмнината”, разказа Цветана Балабанова.

Все пак са успели да се измъкнат от ракетния обстрел на селището Била църква, където под руините се издирват хора. 

Пътуването на автобусите продължава над 31 часа. Те са тръгнали вчера в 16 ч  от Киев и са прекарали около 3,5 часа на украинско-молдовската граница, където са били свалени трима млади украинци, които са в боеспособна възраст.

Пътят е продължил през цяла Молдова, след което са изчакали около час и половина на румънската граница, където е имало и други автомобили с украинска регистрация, с хора, бягащи от войната.

След дълги часове на ужас, неизвестност и противоречива информация дворът на българското посолство в Украйна е приютил хора с различни човешки съдби и една обща надежда за бягство.

„Надяваме се да имаме възможност да си спомняме, т.е. да прекосим границата безопасно”, каза Борислав Петков.

В трепетно очакване на евакуацията пред посолството са се събрали и десетки украинци, отново под звуците на сирени за въздушна тревога.

Светлана тръгва за България, тъй като най-голямата й дъщеря учи в наш университет. Не знае обаче къде ще се настани с останалите си 3 деца.

 „Много ни беше тежко, особено когато се чуваха сирените, беше много страшно”, разказа Светлана.

След дълги часове чакане най-накрая пристигат заветните автобуси. 190 българи и около 50 чужди граждани потеглят. Излизането от Киев е като на филм: по улиците почти не се забелязват цивилни, на всяко кръстовище се издигат блок-постове: бетонни блокове, противотанкови прегради.

Зад укрепленията, изградени от чували с пясък и автомобилни гуми, стърчат дулата на автомати. Зеленият коридор обаче сработва.

„Определено не ни беше страх. По-трудно ни беше пристигането до Киев”, каза шофьорът Васил Цонев.

Извън града виждаме черните облаци от все още тлеещата нефтобаза във Василков, ударена от руски ракети. На всеки няколко километра по пътя намаляваме скоростта, за да минем покрай постовете, охранявани от въоръженото украинско опълчение.

След тежка нощ и тричасов престой на границата с Молдова излизат от Украйна с четирима души по-малко. Трима от тях са украински младежи, непожалени от военното положение. За останалите новият ден носи облекчение.

 „Това е най-щастливият ми Първи март”, категоричен е Васко Младенов.

И ако в следващите дни хората от тези автобуси ще се опитат да забравят за звука на сирените и ракетния обстрел, в Киев под обсада остават още хиляди, включително и десетки наши сънародници.

А след пълната евакуация на българското посолство, за тях има два варианта: да чакат по мазетата или да се опитат да избягат сами.