Със сигурност ви е известна мисълта, че ако тук една пеперуда размаха криле, някъде в другото земно полукълбо се заражда торнадо.

Това не е някаква езотерична дрънканица, а напълно реална възможност, в която сам се убедих, пише Румен Савов в Банкеръ.

Снощи в просъница подочух някакво свирене. Заслушах се и се оказа течението под вратата на апартамента, образувало се от поривите на силния вятър. Шумът неравномерно нарастваше и накрая не издържах, отидох до вратата и врътнах райбера, с надеждата че ще спра звука.

Преминавайки с полузатворени очи през хола, в полумрака бавно се изправи тъмен коничен силует. Мигновено се сетих за черните фигури на извънземните от Хераково, описани от българския уфолог Димитър Делян и сърцето ми се качи в гърлото.

Оказа се, че не е извънземно, а дъщеря ми, наметната с одеяло, докато дремела на дивана. Изпих две чаши студена вода и се върнах обратно в леглото. Само че сънят окончателно бе избягал.

И тогава ми хрумна, че ако не бях станал, нямаше да се стигне до тази ситуация. Трябваше просто да се обърна на другата страна и толкоз.

Ето това американският математик и професор по метеорология Едуард Лоренц нарича "чувствителност към началните условия", или ефект на пеперудата, както е известно явлението в света на литературата и киното. Терминът идва от лекцията "Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?", изнесена от Лоренц на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-тата конференция на Американската асоциация за напредък на науката.

В нея математикът твърди, че крайният резултат на дадено събитие зависи от "малки необходими промени" в началото. В това, което изглежда като хаос, всъщност има определен порядък, заявява Лоренц, полагайки основите на прочутата теория на хаоса.

Тази теория се потвърждава и в нашата обществено-политическа действителност. Научаваме например, че гарантът на етническия мир и пазител на студения резерв от ТЕЦ-Варна Ахмед Доган ще присъства в кандидат-депутатските листи на ДПС. Лоренц би коментирал, че ако през 1992 г. Конституционният съд бе признал ДПС за противоконституционна партия на етническа основа, може би днес политическата реалност, доминирана от мерака кой да разпределя порциите, щеше да е друга.

Само че "малките необходими промени" в началото ги няма. А и не можем да върнем времето назад, за да ги направим.

И докато у нас партиите на прехода спокойно редят предизборните си листи, някъде далеч, се заформя торнадо...