Около една десета от добивания мед у нас отговаря на изискванията за биологично пчеларство, научихме от „Монитор”.

„Производството е под много строг контрол”, обясни Петко Симеонов от Сдружение за биологично пчеларство.

Щом дадено пчелно семейство е сертифицирано, то и продуктът от него отговаря на изискванията за биопроизводство. „Биомедът се произвежда основно в планинските и полупланинските райони на страната, където няма силно развитие земеделие и замърсявания - Стара планина (Западните и средните й дялове), областите Шумен, Търговище и Лудогорието са с много медоносни райони. Там има голяма концентрация на биопчелари. Добивите са им по-високи, защото районът не е с голяма надморска височина. Няма големи температурни амплитуди и има много медоносни растителни видове. Повече биопчелари има и в района на Странджа”, уточни той.

По думите масовата изкупна

цена на едро на биомеда е между 5,50 и 6,50 лв./кг.

В последните 2 години се наблюдава по-сериозна разлика между двата вида мед и то, заради лошите условия в последния сезон, довел до ниски добиви и повишено търсене на биомед. На останалия мед цената е паднала на много ниско ниво от 3,20 лв./кг. Причината за този срив, според браншовика, е големият внос на мед от Украйна.

Симеонов смята, че ниските цени на родния мед се дължат и на липсата на маркетинг за налагането му на външните пазари. За това продуктът ни се изнася основно в големи разфасовки и се използва за суровина.

„Повечето производителите в страната са дребни, добиват 2-3 т, рядко стигат до 5 тона годишно. Това са малки количества,

нямащи реално достъп до големите външни пазари

на биомед”, обясни шефът на пчеларското сдружение. Според него у нас липсва и стратегия за развитие на пчеларството.

Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти”, смята, че едва 5% от отгледаната у нас биореколта се преработва в страната. „Останалите 95 на сто се изнася като суровина в чужбина и често се връща под формата на готов продукт с много по-висока цена”, обяснява тя. Родните продукти обаче са само с 10-20% по-скъпи от произведените по конвенционален начин.

„Голяма част от биопроизводството е свързано с

използване на повече ръчен труд.

Препаратите за растителна защита са 2 пъти по-скъпи. За обикновените лозя, например, ако се използва химикал в началото юни, след това може да не се пръска чак до август. При биолозята след всеки дъжд срещу маната се ползва само син камък. Отделно добивите в биоземеделието зависят в много по-висока степен от капризите на времето. За това и добивите са по-ниски и е нормално цената да е по-висока”, казва Симеонова. Според нея положителното е, че расте интересът към сектора и от само 5 биофермери преди 8 години, сега те са вече около 7000.