Няма символ освен Васил Левски, който да обедини толкова българи на едно място. Може би той е националният герой, който успява да смири агресията на българина, да възвърне неговата вяра и да се събере общността на едно място. Вторият символ, който успява да обедини българите, е хорото.

Това каза за БГНЕС председателят на Сдружение “Азбукари” Цвета Кирилова по време на четвъртото издание на инициативата „Пробуждане с хоро”, която в софийския парк Заимов провокира стотици българи да се хванат за ръце и да се люшнат в омаята на фолклорните ритми.

„Пробуждане с хоро” има за цел да обедини българите в страната и по света, за да покажем нашите традиции и обичаи, любовта към родината, уважението към знайните и незнайни герои, дали живота си за освобождението на България”, каза Кирилова и обяви, че в инициативата тази година се включват над 16 държави по света.

„Днес хора се играят в Англия, Аржентина, Белгия, Холандия, Съединените щати, Малта, Гърция, Сърбия – навсякъде, където има българи. Освен това тази година е голям ръстът на населените места, които се включват в страната. Над 30 големи града и над 60 малки населени места, чрез читалищата си се включиха в инициативата, която се провежда за четвърти път”, заяви организаторът на масовите хора.

Според нея българинът преоткрива магията на хорото и това си личи от нарастващия брой на клубовете по народни танци. Доказателство за думите ѝ са и хората, дошли в парка, за да се хванат за ръце и да играят народните танци. Сред тях е Марта Стоянова, която каза, че открила магията на танца и красотата на българските носии преди 13 години. Днес тя е облечена с пиринска носия.

„Носията ми е подарък за 50-годишнината от школата, в която играя. Ръкавите са най-интересни, защото те са автентични и са на над 150 години”, обясни Стоянова и добави, че отишла в залата по предложение на нейна приятелка, водена от желание да се „раздвижи”. В последствие обаче хората се превърнали в страст. Не закъснели и участията ѝ по фестивали. „Аз обичам шопските хора. Те са много игриви и ме зареждат”, обясни тя и пожела на хората да не позволяват дребни неща да ни разделят.

Никола Николаев е самоук танцьор. Срещата му с народните танци е още в 8 клас, но тогава учителката му казвала, че не може да играе. Тогава Никола взел решение да опровергае думите ѝ и успява. В парка той води едно от хорото и независимо от ритмите, той не се пуска. „Духът, енергията, хората, запознанствата, музиката са нещата, които ме бутат напред и никога не бих се разделил с това нещо”, сподели той.

Според него хорото ще ни избави от апатията и обедини като нация. „Идеята на хорото е едно хоро, един народ, една България. Един молив може да счупиш, но всички наведнъж не можеш”, категоричен е Никола.

В рамките на инициативата се провеждат и два конкурса – за автентична народна носия и домашно омесена пита и погача, а целта е хората да се завърнат към корените и да преоткрият красотата на фолклора, бита и културата.