Лято е - част от децата ни са навън, сред природата, други са отново вътре, пред екрана, във виртуалния свят.

Продължават да ми задават един винаги актуален въпрос: свикнаха ли подрастващите да се пазят от опасностите в Интернет и още по-важното - научиха ли се техните родители да предпазят и контролират децата си, когато са в мрежата? Отговорът е двусмислен - едни се научиха, други - не.

Имал съм различни случаи при срещи с родители, но помня един най-ярко. След лекция по темата една майка дойде при мен и ме попита разплакана - къде бяхте, когато трябваше да си свалям дъщерята от прозореца?

Разбрах, че се касае за кибертормоз в много тежка форма, чрез клевети във Фейсбук от съученици, които решават да й отмъстят за нещо. Разпространяват нейни компрометиращи снимки, които довеждат момичето почти до самоубийство. Това, което родителите и учителите забравят е, че в юношеска възраст за тези деца решаващия отпечатък е приятелската среда. В повечето случаи тя е доминираща за тях.

За разлика от други времена и нрави днес чрез социалните мрежи можеш да загубиш приятелите си буквално за един ден, ако някой, например, ти отнеме паролата, влезе в твоя профил и оттам напише клевети за другите. Така един млад човек може да броени часове да остане без социална среда. За съжаление, случаите на отчаяние, както и последващи вероятни опити за самоубийство, зачестяват.

Скоро четох данни, според които, една трета от самоубийствата при децата в България имат някаква връзка със социалните мрежи.

Друг случай - при който едно момиче, студентка, се върна от чужбина с категоричното желание да си смени името. Защото нейни съученици продължаваха чрез неин фалшив профил, включително и в сървъра на университета, в който учи зад граница, да разпространяват лъжливи факти за нея.

Слава богу, през последните години отделът за киберпрестъпления към ДАНС се активизира и започна по-ефективно да действа по сигнали за кибератаки и при кибертормоз.

Макар че преди няколко месеца се натъкнах на проблем с един български хейтърски сайт, който даваше отворено пространство всеки да пише какво мрази. Там намерих ужасяващи постове с ругатни и клевети - за съученици, за приятели, за познати, за учители и за кой ли не още.

Оказа се спирането на такъв сайт не е никак лесна работа. Така че, мисля, има какво още да подобрим в законодателството. Но, каквито и мерки да предприемаме, защото моето мнение е, че социалната мрежа не може да бъде ограничавана, ние няма да се справим, ако родителите, учителите и обществото не действат в синхрон. Както учим децата как да пресичат улиците безопасно, така, по същия начин, можем да направим възможното те са бъдат в безопасност и в Интернет.

Притеснителното е, че за много родители, ако детето им си е в къщи, всичко е наред. Ама не е. Такива родители са в плен на собственото си възпитание, получено от техните майки и бащи, вид анахронична патриархалност, която е чиста заблуда. Логиката им е, че ако детето им не е на улицата, то е защитено в собствения си дом. Всъщност, това от 5-6 г. изобщо не отговаря на реалността. Може то да е в къщи на компютъра и да е в пъти по-застрашено, отколкото, ако е навън.

Назрял е проблемът и с Интернет зависимостта, с Фейсбук "наркотика". От практиката си вече съм напълно убеден, че те съществуват. В основата на тази зависимост лежи липсата на социален опит и умение за общуване. Много от децата няма как да ги придобият, ако възрастните не са по-близо до тях, ако е прекъсната крехката нишка на искрения контакт.

В юношеска възраст самооценката на тийнейджърите е ниска по много причини. Не познават себе си, света, околните. Могат да се правят на важни, интересни, да са наперени, но в същото време под тази обвивка да дреме едно уплашено дете. И когато са в депресивни състояния на наранимост или демонстрират геройства, много по-лесно е да споделят това състояние анонимно в Интернет, може и да не е анонимно, а чрез личния си профил във Фейсбук, което ги прави особено уязвими. Не случайно вече е много модерно да се правят екшън клипчета, в които тези ученици демонстрират своите екстремни умения.

Всичко е въпрос на талант в общуването и социализацията. Когато, обаче, са ти пъхнали компютъра, лаптопа или айфона от невръстна възраст в ръцете, и си свикнал, че това е по-лесното общуване, вероятно в един момент то ще се превърне в доминиращо. Ако никой не се сети да те научи как да контактуваш с хората, как да създаваш симпатия към себе си.

В последните години пробива друга мода между родителите, които, разочаровани от образованието, започват да обучават децата си в къщи, в т.нар. домашно училище. Съгласен съм, че образованието ни е под всякаква критика, но пък това изолиране лишава децата от социализация, която с нищо не може да се компенсира. Така обричат неукрепналите си потомци на принудителна самота и буквално ги осъждат на общуване предимно чрез компютъра.

Съветът ми към родителите - обръщайте активно внимание на децата си, интересувайте се от тях. Защото дори и да им отделяте по 15 минути на ден, те могат да бъдат много по-полезни от 2 часа общи приказки и битови разправии между вас. И друго - учете се да бъдете родители, ако нямате талант по рождение за това.