Една година без великата Татяна Лолова!

Легендарната актриса си отиде от този свят минути след 21 часа на 22 март миналата година вследствие на мозъчно-съдово заболяване.

“Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам”, казва приживе Царицата на комедията. Актрисата, любима на поколения българи, е родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори, припомня Кмета.бг.

През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър “Сава Огнянов” в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър “София”, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Татяна Лолова получи посмъртно награда “Икар” за цялостно творчество.

Да си припомним част от незабравимите ѝ мъдрости:

Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: “А, не. Не съм добре с очите”. Казват, че българският народ бил намръщен, за мен той е усмихнат. Аз виждам как вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.

Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях.

Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.

Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.

Помня, че от 3-годишна искам да стана актриса. И станах, благодарение на много стечения на обстоятелствата, на обичта и грижата на много хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Чувала съм някои да казват: “К‘вото съм направила, сама съм си го направила!”. На тези хора им викам: “Блазе ти”. Аз каквото съм направила, всичко е благодарение на хора, готови помогнат на някой, у когото намират, че има нещо – нещо, което може да даде плод. Много рано останах без баща. Майка ми също си отиде млада, но толкова много хора са се грижели бащински и майчински за мене, че съм щастлив човек.

Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.

Не съм звезда, аз съм слънце.

По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.