Премиерът номиниран за "Оскар", ще ги бие като маче у дирек

Броени часове ни делят от вълнуващата нощ, в която "Оскар" ще се връчи за първи път на българин. Радостта е почти като онази през 1994 година, когато а-ха да станем шампиони, но не успяхме, защото, както разбрахме тогава, и Господ е българин, а българите много обичаме да се прецакваме един друг. Между другото по тази причина, както си знаем, не се налага да има дявол българин.

Но този път не мисля, че нещо може да ни спре по пътя към големия успех, защото играем за "Оскар"-а с много силни играчи.

От една страна, това е талантливата Мария Бакалова, която стигна до там благодарение на чудесната си работа и на дребния факт, че не зависеше от български режисьори.

От друга страна, България прави силна заявка в последния момент – „Бойко Борисов пикчърс“ чупи всички рекорди през последните дни с невероятното си кинематографично изкуство и заслужава напълно да влезе неочаквано в съревнованието за наградата, а и по традиция накрая да ги бие всичките. Като маче у дирек да ги бие, пише Лола Монтескьо в КЛУБ Z.

При това ще бъде напълно заслужено! Дори професор Добчев не би имал никакви критики към това високо и ултрамодерно киноизкуство, което ни предлага премиерът на републиката.

Игра, грим, камера, сценарий – Борисов въздига седмото изкуство на такива висоти, че може да се каже, изравнява се по важност със самите братя Люмиер. И за да не остане загубен за поколенията този гениален принос към световното изкуство, си позволих да направя записки от един снимачен ден на „Бойко Борисов пикчърс“, с които се надявам да увековеча този титан на Голямата илюзия:

„Дневникът на Бойко Борисов, част първа, ден 4008.

Пури – една

Скъсан менискус – пет

Събота - ден за баня

Севде, снимаш ли? А така, снимай! И така, колеги, събрах ви да ви кажа, че каквото и да казват другите, бихме ги. Като маче у дирек ги бихме, ама те, гадовете, още мърдат. Зат‘ва ти там, с ушите, не ти, другия, с големите уши, а ти! Ще идеш в парламента да кажеш на групата ми да ги остави да се излагат. Да спрат да искат оставки, нека народът ми сам се увери, че тия са страшни цървули. Не чак като нас, ама все пак страшни. Занеси им и малко храна, там, банани, плодове, кАжи им да спрат да се пощат пред камерите един друг и да не се катерат по трибуната, че се излагат. Също и да натискат бутона за гласуване без много въпроси, само когато аз им кажа.

После иди до ти знаеш Кой и вземи к`вото ти даде. КазАл съм в чанта да ги сложи, да не прави впечатление така, както с нощните шкафчета миналия път.

Севде, снимаш ли? Ама не така, ма, Севдо, к`во ме правиш такъв зажмал! Я загаси оная лампа и ме снимай на фона на Богородичка тука. Как на коя, да немам сто? А, верно, сто са. Е па е на тая тука, на стената у бункера. Така добре ли е? Нещо ризата да сменя, ако трябва? Гащите? Е ще ги сменя, де, утре е неделя, още немат седмица. Снимай сега протезата на крака да види народа ми, че и болен работя. Не щадя сили и никога не почивам, пет менискуса скъсАх, но не се спрех. Ей ти там, с очилата, не ти, бе, другия, Кунчев, а така. Ела да ми подпреш един стол под крака да видят хората как страдам. Бе не се блъскайте, бе, к`ва е тая навалица сега тука да ми се подмазвате, ма добре, айде от мен да мине, наредете се на опашка и всеки по един път да мине да ми пипне крака. И ръка може да целувате, даже, щото съм в настроение. Севде, снимаш ли?

Сега, к`во исках още да кажа. Тия новите нещо са ме подпукали, ама аз на тях ще им покажа... Ще ме викат те в парламента, ма какъв парламент, бе, ако некой иска да ме види, да си пусне фейсбука. Обаче се налага да измислим нещо, кракът вече го оперирах, отпуска също взимах, може би е време за шпионите. Я ти там, с ушите, звънни на Гешев да го питаш имаме ли още руски шпиони? Пак сме в сценарий му кажи, налага се да изгоним поне двама, че да се разсеят малко от мене. Е как да не са останали, бе, толко ли често гоним шпиони? Секретарка некоя няма ли, шофьорче поне? Кой? Ааа, него нема да го пипаш, разбрали сме се с оня. Е Кой оня – знаеш Кой. Севдо, това да го изрежеш.

Вижте там и к`во прави Радев, тоя шапкар. Намерете некоя снимка негова с Путин, с Путина, със Сталин, все ми е тая, даже на калъп ако може да са... Е как разведен, бе, е как умрел, бе??? Ма как нема, бе? Най-мразим да чувам „нема“. Нема ще кажеш на жена си довечера като те пита къде ти е заплатата. Уволнен си. Ти там, другия с ушите, ако нема, направете да има. Аз ли да ви уча? Звънни там на телевизията и кажи, че ще им говоря утре в 7.

Щото тия гадове, новите, искат да върна мандата. Ма как ще връщам мандата, бе, ние у моята махала от малки сме научени, като ти дадат нещо, взимаш и бегаш. На мен са ми дали мандата, да ме хванат, ако могат. Нема да излеземе от мазето тука, ще си седим с мандата, напук. К`во, Севде? Как върнали сме го? Кой го е върнАл, бе, мен питАл ли ме е, ама какъв закон, бе, каква конституция, аз съм закона, аз съм конституцията, стига си ме снимала, ми бегай при ония да искаш мандата и без него да не си се върнала. Обраха ме, бе, взеха ми мандата, взеха ми държавата, ти, с ушите, викай Гешев на помощ, почваме ги с 200!“