Срещата ми с Нийл Доналд Уолш успя да ме накара да се замисля за определени събития.

Това се случва често с мен, когато общувам с хората. В самото начало на интервюто операторите се щураха около нас, а главният редактор си бъбреше със сина на Нийл. Точно в този момент с моя събеседник проведохме интересен разговор. Той стана повод за закачка между мен и екипа дълго време след заснемането на епизода. Ще употребя един жаргон сега, но той е най-точният за ситуацията. След като всичко беше готово за запис, Нийл се изгъбарка с екипа като каза, че получава видение и разкри рождената ми дата. И тъй като преди миг те бяха обгърнати от тяхната паралелна реалност, а ние двамата в нашата, останаха като гръмнати.

Но историята започна така. Беловласият симпатичен мъдрец седна леко отегчен на стола. Научих, че имал тежко участие в столично радио и реших да го провокирам – „Нийл, знаеш ли, че това ще бъде разговор с мен самия след 20 години, считано от сега нататък?“ Човекът впери поглед в лицето ми и попита наивно – „Защо?“ Без миг колебание хвърлих въдицата – „Защото сме родени на една и съща дата, а ти си с двадесет години по-голям от мен.“

В следващите секунди се разигра нещо, което се случва, единствено ако сте попаднали във филм на Уашовски. Времето забави своя ход и само думите започнаха да нахлуват в съзнанието ми с усещането за 2036 година. „Но ние наистина водим този разговор след двадесет години“ – някъде от бъдещето долетя гласа на Нийл. „Това е само началото на играта, която се опитваме да разберем през целия си живот и после отново и отново търсим верните отговори. В други светове и вселени, където сме изпратени със специална мисия това е невъзможно да стане. Земята е най-притегателния център за изследователите на живота“. „А ти изследовател ли си или наблюдател?“ – успях да попитам. „Аз съм това, което съм“ – простичко отвърна той.

И точно в тази секунда лентата на времето ни върна назад в 2016 година с отчетливото броене на главния редактор – Започваме снимки след 3, 2, 1 – начало.