Един Призрак броди из България…

Призракът на инатливо отказващата да се запъти към килера на Историята властваща доскоро войнстваща посредственост, която за малко повече от десетилетие ликвидира Третата българска държавност…

Един Призрак броди из България…

Броди из “махалата” в която лично превърна една що годе респектираща с някаква институционалност държава - наследена от едни, с всичката им наивност и дилетанщина, следосвобожденски поборници за род и Отечество…

Заобиколен все още от преториански гвардейци, но оредяваща кохорта от зачеркнали професионалното си достойнство, съгласили се да му служат верноподанически безличности…

Блуждаещ, объркан, вбесен, смръщен, неугледен, вулгарно озлобен - нечленоразделно опитващ се да се върне под светлината на прожекторите на обществената сцена…

Ах как, болезнено му липсват символните атрибути от театралния реквизит на властта и бурните аплаузи на гениалните му монолози в главната роля на българската трагикомедия…

Един Призрак броди из България…

Подсъзнателно преследван от среднощните сенки на демоните на внезапни смърти, ограбени поминъци, озлочестени невинности, прокудени таланти, излъгани надежди - треперещ от неизбежността на възмездието, лишен от очистващата грехопадението целебна сила на смирението…

Един Призрак броди из България…

Призракът на нашия срам като народ с дълбоко вкоренена от злощастната ни история и езически корени робска психика - да венцеславим всеки персонално обяздил човешките ни страхове и стремежи шаман, и владетел - да го възнасяме до небесата жертвопринасяйки му се, миропомазвайки го с елея на абсолютната му власт над душите и съдбите ни…

Един Призрак броди из България….

Плашейки, че ще се върне - предричайки неизбежен крах на въжделенията народни за нормална, закрачила най-после към бъдещето си държава на българите…

Път дълъг, непредсказуем, изпълнен с всички опасности на оня библейски “Изход” от безизходността на тотално контролираното от “фараона” битие…

Един Призрак броди из България - не от вчера и до днес…

Димитър Недков