Какво образование искаме?

„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен,

 а факел, който трябва да бъде запален“

Плутарх

Дълъг е пътят на израстването, нужно е воля и търпение, но това е пътят на любовта, знанието и самопознанието. Всяко едно пътуване започва с първата крачка, а бъдещето, такова, каквото го искаме, започва днес. Фундаментът на напредъка и просперитета на всяко общество е знанието и доброто образование. Началото е в  класната стая, на ученическия чин и под вещото ръководство и подкрепа на учителя, този, който трябва да гори, за да запали факела на светлината и знанието. Така трябва да бъде, но …

Днешният ден в голяма степен опровергава тази представа, този идеал. Действителността е друга. Принизена е ролята на училището като образователна институция, унизително е положението на педагогическия специалист – обруган и обезверен, залутан и изгубен сред многобройните реформи, нарастващи претенции от кого ли не и за какво ли не, потънал в административни дейности и превърнал се в „работещ беден“. Когато една професия губи своя обществен авторитет, тя се феминизира и отблъсква младите от себе си. За огромно съжаление, тези два индикатора са характерни за професията на учителя.

Синдикат „Образование“ направи многобройни проучвания и анализи на ситуацията в системата на образованието, изготви своите препоръки в осем пункта за най-важните проблеми към бъдещия министър на образованието и науката  в предстоящия да се структурира кабинет на България. Тези акценти са част от големия документ на КТ „Подкрепа“- „За бъдещето на България“.

Какво образование искаме?

За да функционира ефективно една система, тя се нуждае от финансово обезпечаване. Недофинансирането на системата и само 3.5% от БВП, отредени за образование, води до невъзможност за изпълнението на новите образователни политики, заложени в Закона за предучилищното и училищно образование и поставя под съмнение осъществяването на приоритета образование и ограничава достъпа до качествено образование на всички български ученици. Синдикат „Образование“ предлага: Да се заложи и неотклонно да привежда в действие стратегия за увеличение на средствата за образование, като те се увеличават с не по-малко от 0,5% на година, до достигане на поне 6% от БВП.

След голямата учителска стачка от 2007 година финансирането на образователните институции е обвързването единствено и само с броя на учениците чрез фиксиран единен разходен стандарт (ЕРС). Това ги поставя в неравностойно положение, води до лоши резултати на учениците в националните и европейски класации. Философията „делегирани бюджети“ създава порочна зависимост на ЕРС на ученика към заплатата на учителя и директора и генерира дефицит на възпитанието в образователния процес. Наложително е: Делегираните бюджети на образователните институции, като философия на финансиране, трябва да отпаднат и вместо тях да се въведe финансиране на дейност образование, чиято основна цел е равен достъп до образование, гарантиране на базови условия във всяко учебно заведение, като се вземат предвид географското местоположение, постоянните разходи за функциониране (които не зависят от броя на учениците), националните цели за развитие на българските райони. Със закон да се забрани закриването на училища и финансово да се обезпечат модерни учебни заведения, предлагащи равен шанс за всеки български ученик, независимо от неговото местоживеене.

Сриването на авторитета на учителите, недостойното оценяване на педагогическия труд – финансово и морално, са тежък проблем за системата, за мястото ѝ и ролята ѝ за бъдещето и просперитета на държавата. Ниското заплащане на педагогическия труд, огромната административна тежест и натовареност, големите очаквания и отговорности за резултативност в образователно-възпитателния процес са в дисбаланс и действат демотивиращо на работещите в системата и правят професията непривлекателна за младите специалисти. Учителите в България са „квалифицирани работещи бедни“ и традиционно най-бедни в Европа. Ниската работна заплата на педагогическите специалисти ги отдалечава от мотива да работят в училище и ни приближава към перспективата да видим класни стаи с ученици, но без учители. Синдикат „Образование“ неотклонно във времето апелира и настоява: Учителската заплата трябва да бъде не по-ниска от средната брутна работна заплата за работещите в обществения сектор. Настояваме за повишаване не само на заплатите, но и за достойно и комплексно финансиране на образователната система. Достойната оценка на труда ще доведе и до високи резултати в обучението и възпитанието на бъдещите граждани на България.

Много гняв и недоволство сред колегията буди фактът, че директорската длъжност, след спечелен (?! ) конкурс, става пожизнена.

Това понякога води до авторитарно управление, чувство за безнаказаност и злоупотреба със служебното положение. Често липсва отговорност на директора към синдикалните организации и учителите, които управлява. Липсват изисквания към квалификацията на кандидат-директорите на образователните институции и често се усеща липсата на административен контрол към тях. Липсва стимул за надграждане, стремеж към иновативност и творчество. Някои се превръщат се от ръководители в еднолични собственици и началници. Колегията и Синдикат „Образование“, като изразител на мненията и исканията на нашите членове, за поред път заявяваме, че трябва да има мандатност на директорите, регламентирана в Закона за образованието и задължително включване на представителните синдикати в някои важни комисии, а именно:

- Комисия за избор на директори;

- Комисия за атестиране на педагогическите специалисти;

- Комисия за иновативните училища;

- Комисия за изработване на формули за определяне бюджетите на образователните институции;

- В обществените съвети в образователните институции.

 Динамичните процеси в нашето общество, тежките социални, битови и икономически проблеми дават тежко отражение не само в битието, но и в съзнанието дори на децата и учениците.  По наше мнение осигуряването на педагогически съветник и/или психолог е наложително в образователните институции. Днешната динамична обстановка на постоянни промени, на агресивна и трудна среда, без тези специалисти, учебните заведения не могат да обгрижат качествено децата и учениците. Новата власт на страната и МОН да се съобразят със ситуацията днес и назначаването на психолози и педагогически специалисти във всички учебни звена да стане задължително.

Всеки човек знае, че средата не е само място за живеене, работа и учене, тя има важна роля за формирането на личността., за социализацията и изграждането на ценностна система. За съжаление, сградният фонд на образователните институции, липсата на физкултурни салони, плувни басейни, столови за хранене, необходимия брой и видове специализирани кабинети, лишава от равен шанс за качествена учебна среда над 60% от българските деца и ученици. Огромна част от учениците в България са принудени да се образоват в двусменен режим на учебния процес, като това автоматично ги лишава от целодневната му организация. Нашето предложение е да се обезпечи и осигури задължителна целодневна организация на учебния процес за учениците до 7 клас и поетапно преминаване на едносменен режим на обучение в следващите 4 години.

Свидетели сме на лошата практика от дълго време насам представителните синдикати да бъдат игнорирани, техните становища – пренебрегвани. Всички законови промени в системата на образованието се случват, без да се взимат предвид предложенията и мненията на представителните синдикати, въпреки присъствието им при обсъждането на проектите. Промените в сектор образование не се съобразяват с представителните организации на педагогическото съсловие. Държавните образователни стандарти, които определят политиката в образованието, също не са съобразени с предложенията на учителската общност и представителните им професионални организации. Наложително е да се ревизират и променят всички стандарти към новия ЗПУО, защото досега влезлите в сила и вече действащи държавно-образователни стандарти не действат адекватно и водят до редица проблеми. Синдикат „Образование смята, че: Всички промени и нови закони в системата на образованието да се случват след консенсус и подпис на представителните синдикати; Всички планове за промени в сектор образование да бъдат дискутирани с национално представителните организации на работниците и служителите.

Вече няколко месеца в системата на средното образование действа закон за предучилищното и училищно образование. В момента на обнародване на този закон, не бяха изработени държавните образователни стандарти, деветнайсет на брой, които определят същността на заложените образователни политики. За съжаление МОН изработи тези стандарти антисиндикално, без участието на представителните учителски синдикати и не се съобрази с предложенията на учителската общност. В сферата на частното образование работещите педагогически специалисти са лишени от възможността да се ползват от националния социален диалог. Тези учители нямат синдикални организации, а техните работодатели съвсем тоталитарно не желаят да влязат в Националното колективно трудово договаряне. Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ настоява: Да се ревизират и променят всички държавни образователни стандарти към ЗПУО, съобразно направените предложения на представителните учителските синдикати в България.

За пореден път Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ апелира гласът ни да бъде чут, предложенията ни да бъдат взети под внимание, социалният диалог да не бъде само формален, а изпълнен със съдържание и смисъл, за да поникне доброто семе на добрата почва и осмисли нашето съществуване в света.

Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“