България не е страна за хора с чувствителна психика.

Като цяло въобще не е за хора с психика.

Тук няколко пъти пребиха пенсионери до смърт, за да им вземат спестяванията, след това циганин уби млада жена, заради златен пръстен и накрая акушерка плесна няколко шамара на новородено, защото много плаче, пише Гергана Шумкова в Lentata.com

Нещо наистина „нетипично” за дете на 3 дена…

Това са три произволно избрани престъпления от последните 2 години, за които до ден днешен присъда има, ама само за потърпевшите...

Но както в началото се разбрахме - това е държава за малко по-корав вид европейци. Даже може с гордост да се определяме, като лимитирана бройка.

Та, ако почнеш да влагаш много чувства в ежедневния кошмар по нашите земи или трябва да хванеш първия самолет, или първи пистолет.

За да оцелееш е необходимо да изключиш всички излишни сетива и да запазиш само част от здравия разум, който да ти напомня последната дата, на която трябва да платиш тока, водата и парното. Като последното е с особен приоритет, защото там вече съдят, без да казват.

Вчера видях обаче един баща да плаче. От безсилие, гняв, яд и болка. Румен Димитров, баща на малката Никол, която бе жестоко пребита от акушерката Емилия Ковачева.

Той разказа в ефира на БТВ, че две години след престъплението няма ефективна присъда срещу жената, която почерни най-хубавите дни, които преживява иначе всяко семейство с новородено дете. И докато постоянно му се налага до води малкото си момиченце на прегледи, се надява акушерката да има присъда преди детенцето да започне да разбира.

Да разбера, че след първата глътка въздух е поела и първия шамар!

Да разбира, че след като клипа със зверския побой над нея беше споделен от цяла България, същата тази България забрави за нея, защото се появи нова сензация!

Да разбира, че се е родила в една държава, която не обича децата си!

А баща на малката Никол ни помоли  през сълзи само за едно - на 13 юни, когато е следващото заседание по делото да оставим по едно цвете пред Съдебната палата на път за работа. Без  скандирания и без протести. Просто едно цвете, с което да покажем, че още помним Никол и всички други деца, които държавата забрави.

Че не сме съгласни с една съдебна система, която работи, но в полза на престъпниците.