Ако сравним важните за българската икономика днес продукти и производството им през 1988 година, ще стигнем до извода, че сега сме много по-развити от днес.

Последното е факт, но за него може да се съди по съвсем други показатели, отколкото, например, колко грамофона сме произвели днес и колко - преди 30 години.

Това коментира икономистът от Института за пазарна икономика Явор Алексиев в ефира на BloombergTV България по повод годишния доклад за икономическото развитие и политики на България на БАН.

"Сравнението само на обеми на производството на отделни стоки в различни периоди в развитието на икономиката е много подвеждащо. Много е важно какво се крие зад тези обеми и какъв е източникът на богатството в една икономика", посочва той.

Алексиев е на мнение, че докладът има своите аналитични достойнства, но има и недостатъци.

"Това, което колегите са направили, е да разгледат статистическите годишници от 1989 година с данни от 1988 година. Там в началото на тези годишници има едни таблици "Важни за България продукти" и те са взели тези таблици, извадили са продуктите и са направили съпоставка с размера на производството в последващи периоди", обяснява експертът.

"Проблемът идва от там, че икономиката през 1988 и тази, която имаме в наши дни, е с коренно различна структура. Огромна част от добавената стойност на сегашната българска икономика се генерира в сектора на услугите и когато правим директни сравнение между два несравними периода се получават едни апокалиптични сравнения", допълва той.

"Това, което липсва като констатация в доклада на БАН, е основното - че сблъсъкът с пазарната конкуренция след промените показа, че специализираната тясно в рамките на СИВ българска икономика и български производства не са достатъчно конкурентоспособни - качествени и достъпни, за да спечелят не само джоба на европейския, но и на българския потребител", казва още Алексиев.