Джордън Бъроуз, американският терминатор в свободната борба, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по tvplus.bg.

В продължение на три години и половина не познаваше поражението на световния тепих. Олимпийският и четирикратен планетарен шампион раздаде много автографи и направи десетки снимки с родни фенове на турнира „Дан Колов – Никола Петров“ в Русе, след което сам помоли за фотос с българска легенда.

И беше наистина горд, когато борец номер 1 за 20 век Валентин Йорданов се отзова на неговата молба.

- Здравейте, мистър Бъроуз! Спечелил сте толкова много титли по целия свят. С какво ще запомните турнира „Дан Колов – Никола Петров“ в България?

- Едно изключително състезание и голям опит за мен. Много пъти съм бил в Европа, но за първи път дойдох в България. И красивият град Русе наистина много ми хареса. Разбрах също, че българските фенове могат да бъдат доста шумни. Това е важно за нас, борците на тепиха. Обичаме да ни подкрепят. Или дори да ги чуваме само, когато викат за своите. Естествено ще запомня Русе и със златния медал, който спечелих тук. И повярвайте - не беше никак лесно.

- Значи наистина ви впечатлихме с фенове?

- Как няма да се впечатля? Великолепни са! Видях, че в залата имаше много деца. Това означава, че имате традиции в борбата. Предполагам, че като гледат сега, един ден ще искат да станат борци. Имам какво да разкажа на приятелите ми в Америка. С толкова много младежи се снимах. Показаха ми как пускат снимката с мен в Инстаграм и Туитър. Няма как да не се наслаждавам на такава обстановка. Дните, прекарани в Русе, ще останат завинаги като хубав спомен за мен.

- Когато спечелихте златния медал на турнира, поискахте снимка с нашата легенда Валентин Йорданов. Малко беше необичайно, защото обикновено вас ви атакуват за фотоси. Често ли ви се случва вие да сте от страната на фена?

- Имах шанса да видя един от най-великите борци за всички времена. В моята стая у дома имам снимки на най-големите. Имал съм шанса като малък да следя кариерата на Валентин Йорданов. Той е легенда в нашия спорт. И животът ми даде шанс да му стисна ръката.

- Има ли нещо общо между вашия и неговия стил?

- Човече, много е трудно да се правят такива сравнения. Неговата техника беше изумителна. Старал съм се да я разучавам. Гледал съм му клипове. Уникална работа! Надявам се видяното да ми е помогнало да подобря моите технически способности.

- Как се влюбихте в борбата?

- О, това е от детството. Заедно с борбата изминахме един много дълъг и много успешен път. Първото ми световно първенство беше през 2011 година в Истанбул и оттогава продължавам да се наслаждавам на битките в елита и на борбата със същата страст. Всеки сезон става все по-трудно да спечелиш. Вече съм на 30 години, а младите стават много силни, много технични. Най-много ми липсва семейството, което трябва да остава без мен, докато пътувам. Но въпреки това се наслаждавам на спорта.

- Идолът ви от детинство обаче не е борец. Идва от шоуто „Ултимейт уориър“ и се казва Ранди Стевидж. Защо не поискахте да го последвате, а станахте борец?

- Борбата е супер популярна в Америка. Джон Смит и Кени Мъндей са олимпийски шампиони и големи звезди и не можете да си представите колко са обичани в родината ми. Вярно е, че много харесвах Ранди Стевидж от шоуто „Ултимейт уориър“. Също така и Хълк Хоугън от кеча. Само че аз исках да се присъединя към истинската борба. Не към това шоу. Имах шанса да го направя и го грабнах. - Имате толкова много медали в кариерата си. Кой е най-ценният от тях?- Олимпийското злато. Всеки спортист иска да стане олимпийски шампион. Вярно е, че световното първенство е голямо изживяване. Страхотно е да си най-добър в света. Но олимпийският връх е най-най-великото постижение и затова искам да го стигна отново.

- Кой е най-трудният ви съперник?

- Руснаците. Винаги руснаците. Срещу тях е много трудно да се бориш.

- Защо те полудяват от радост, в малкото случаи, когато ви победят?

- Вярно е. Не им давам много шансове. Със сигурност за феновете става голямо шоу, когато Джордън Бъроуз е на тепиха срещу руснак. Всеки иска да ни гледа.

- Имало ли е съперник, когото сте победил с късмет?

- В схватките на високо ниво винаги ти трябва и малко късмет. Франк Чамизо от Италия е невероятно труден за побеждаване. Както и узбекистанецът Абдулахманов. Българите също са корави. Да не забравя също азиатците. Още и турците, азербайджанците, иранците. Те са много качествени борци. Изобщо в този край на света нашият спортът е изключително популярен и ражда силни личности.

- Избран сте за най-добър атлет на САЩ през 2015 година. Какво означава това признание за вас?

- Уникално чувство! Винаги съм се стремял да бъда най-добрият борец. И в част от кариерата ми съм успял да го постигна. Вижте вашия Йорданов. Колко години беше на върха на борбата? Постоянството е едно от най-трудните неща. А в тази година имах честта да бъда номер едно сред всички спортове в моята родина. И това няма как да не значи много за мен.

- Имало ли е други борци, които са ставали атлет №1 на САЩ?

- Да, Карл Снайдер. Година по-късно. Голям лидер и много добър мой приятел. Също страхотен борец.

- Вие сте на 30 години. Колко години още се виждате в борбата?

- До игрите в Токио.

- Значи след олимпиадата през 2020 година слагате край на кариерата?

- Да, това ще е последното ми състезание.

- Вашият велик сънародник Джон Смит има две титли повече. Не искате ли да му победите рекорда?

- Да, искам. Ако стана световен шампион в Астана и после триумфирам в Токио, ще го задмина.

- С какво американската борцова школа е по-добра от останалите? Каква е магията ви?

- Мисля, че най-важното е, че се запалваме много рано по спорта. Има страшно много клубове в цялата страна. След това борбата е важна част от колежанския спорт. А после борците могат да излязат и на международната сцена. Образователната ни система в борбата изпреварва по този начин останалите.

- Вие сте много религиозен човек. От къде идва тази ваша връзка с Исус Христос?

- Бих казал, че е от моето обкръжение. Вярвам, че съм благословен през целия ми живот. Вярвам, че животът е много повече отколкото само борба. Затова и наистина съм много вярващ човек. И съм сигурен, че това ми помага да съм толкова успешен на тепиха.

- Започнал сте да тренирате едва на 5 години. Някой от по-големите ви братя ли ви запали по борбата?

- Не, аз съм единственият член на семейството, който се бори. Нито баща ми, нито братята ми са имали кариера в борбата, но те много обичат спорта.

- И какво спортуват?

- Баскетбол и американски футбол.

- А кой е любимият ви спорт извън борбата?

- Обожавам сокъра! След световното първенство в Будапеща миналата година отидох със съпругата ми в Барселона. Исках да гледам на живо най-страхотния отбор.

- Барса ли ви е любимият тим?

- Да.

- Значи и Лео Меси.

- Разбира се!

- Вие сте кадър на университета в Небраска. Той ли е най-добър за подготовка на борци?

- Не, не е. Има много университети, които са на по-високо ниво от Небраска. Но и ние не сме лоши.

- Вие подготвяхте в Дъблин боеца Конър Макгрегър за ММА шоуто срещу Хабиб Нурмагомедов. Може ли един ден да видим и вас като боец от ММА?

- Не, в никакъв случай. Не обичам и не искам да ме удрят (смее се). Категорично не. Не искам да ме удрят. Беше обаче забавно да потренираме заедно с Конър. Но моят спорт си е борбата, моля ви се. В борбата има много повече стил, отколкото в ММА.

- Вие станахте шампион на САЩ само три седмици след последния ви ден в колежа. Как го постигнахте?

- С много труд. Наистина с много, много труд.

- Вече сте и дипломиран социолог. Как това ви помага в борбата?

- Социологията е прекрасна наука. Тя е като барометър в днешното общество. Харесва ми и ми даде много в образователен план. Определено помогна за цялостното формиране на моята личност, защото животът не е само спорт.

- Три години и половина не познавахте вкуса на загубата. Усещахте ли напрежение от това, че все пак един ден някой ще ви победи?

- Много е трудно да удържиш толкова дълга серия. Във всеки срещу теб виждаш човек, който иска да се раздаде докрай, за да те победи. И трябва да си максимално концентриран. Нямаш право да подцениш никого.

- След толкова време кой беше героят, който успя да ви победи?

- Паднах от друг американец – на турнир в Турция от Ник Мърабъл.

- Имате 163 победи и само 7 загуби. Коя е най-паметната ви схватка?

- Когато станах олимпийски шампион.

- Какво е чувството да сте лидер на САЩ за отборните двубои на митичния площад „Тайм Скуеър“ в Ню Йорк срещу Отбора на света?

- Невероятно преживяване. Всички признават, че това е великолепно измислено и организирано събитие. На едно място се събират всички най-добри борци от целия свят. И е въпрос на чест САЩ да спечели.

- Казахте, че на олимпиадата в Токио ще е последната ви схватка. Има ли борец, който може да ви победи?

- Има много, които ще искат. Но дали някой ще успее? Не мисля.

- Какво ще правите след края на кариерата? Може би някое социологическо проучване?

- Ще се занимавам с бизнес. Идва време и за тази мечта.

- Какъв ще бъде вашият бизнес?

- Първо ще създам школа за борци. Надявам се там да излезе някой още по-добър от мен.