Той е правнукът на първия министър-председател на България, израснал сред елита на Лондон и до 30-годишна възраст само е чувал за България

Една жива история от нашето минало - Княжество България и корените на българите, които поведоха страната ни в първите дни от нашето Освобождение. Джон Бризби е правнукът на първия министър-председател на България. Той е израснал сред елита на Лондон и до 30-годишна възраст само е чувал за България.

„България е много приятна страна с прекрасна природа”, казва на български Джон Бризби, предаде NOVA.

Той е част от елита на Лондон. В продължението на две десетилетия съветва кралицата по правни въпроси. Но е и горд наследник на велики българи. Неговият прадядо е първият министър-председател на Княжество България след Освобождението Тодор Бурмов. Правнук е и на Константин Хаджикалчев – търговец и щедър дарител.

„Обичам България. Имаме дом тук и идваме, колкото можем повече. Поне два пъти в годината. Ще ми се и по-често, но все още работя и съм доста зает. Обичам да катеря планини, обичам българите, всичко обичам”, казва Бризби.

Убеден е в тази обич от мига, в който за първи път стъпва на българска територия през 90-те години. Причината родът му да се разпръсне из Западна Европа е комунистическия режим. Една част от семейството му емигрира. Тези, които остават да живеят в България са репресирани.

„За щастие, моето семейство е било против нацистите. Но е и помагало на хора да избягат от комунизма. Затова някои от тях са били изселени за няколко години, а не строени до стената и разстреляни, както много други техни съмишленици”, разказва той.

Бризби израснал с мисълта, че никога няма да види България. По онова време от далечен Лондон било само мечта родината им да бъде свободна и демократична. Майка му е българка, но в дома им българска реч не се чувала.

„Моята майка беше много против комунизма. Като пораствахме ни възпитаваше като англичани. Моето хоби е да ловувам лисици. Абсолютен английски възпитаник съм - завършил съм в английска гимназия, след това Оксфорд, но с промените станахме половин българи и бяхме горди и щастливи да сме българи”, уточнява той.

И допълва: „Смятахме, че нито тя, нито аз някога ще стъпим в България. Майка ми мислеше, че е по-добре да учим латински, гръцки или немски - езици, които може да ни влязат в употреба. Тя ми е разказала всичко за България, за нашето семейство и ролята му в историята на страната. Просто не си говорихме на български."

Век и половина по-късно продължава делата на прадедите си. Когато пристига в България преди 10 години заварва разрушени стари къщи и пустеещото село Орешак. Родното село на прадядо му. Така неговата цел се превръща да спаси една загубена във времето България. Но срещнал няколко препятствия по пътя обратно към корените си.

„Моите притеснения са, че след 100 години, когато България навакса и богатите софийски банкери искат хубава българска къща на село, всички красиви къщи вече ще са разрушени. И то защото не е имало кой да ги обича и поддържа. А е толкова хубаво на село. Моята надежда е да покажа на хората, как с не много пари всичко може да се реставрира. Вместо да се строят грозни бетонови чудовища”, посочва Бризби.

„Много смешна случка имам - когато правихме ремонт на къщата ни един млад работник дойде при мен и се оплака от размера на заплатата. Искаше повече пари и каза, че надниците им не били достатъчно високи. А аз, като Мария Антоанета, разбрах, че ми говори за надениците. И му отговорих: „Ако надениците са ви малко, защо не ядете по две?”

"Когато пристигнахме в Баба Стана искахме да направим нещо хубаво за възрастните хора и решихме да им направим място, където могат да стоят на слънце. Но за съжаление, вместо да използвам думата беседка, казах: „Тук искам бесилка за стари хора”.

След като съживил миналото в забравеното село на славните му роднини, Бризби се вълнува и от настоящето в България. Разбрал за спора за националния ни празник, което му дало още поводи за размишляване върху историята ни.

„Имам силна роднинска връзка с Трети март, защото моят пра-прадядо е бил единственият българин, който е присъствал на подписването на Сан Стефанския мирен договор. Трябва да сме реалисти, никой не може да бъде повече против президента Путин и неговата агресия в Украйна. Но от друга страна е факт, че България има за какво да бъде благодарна за Русия в помощта им за освобождаването на България през 1878 г. За съжаление, след това руснаците започват да се държат като Путин в Украйна и не разбират, че България е свободна и независима страна”, споделя той.

Джон Бризби е горд да носи това наследство. Въпреки, че не е бил в България като дете прави много, за да задържи децата у нас.

„Всичко тепърва започва. Нова класа се надига в България. Те не са децата на комунистите, които са крали. Светло бъдеще ги чака. И бих ги посъветвал да останат в България и така да помогнат на страната, защото икономиката вече е по-добре и има възможности за младите и талантливите. Не се отказвайте от България, върнете се и поведете страната към светло бъдеще”, призова английският джентълмен.

- Наричат ви Лорд Бризби от Троян. Но трябва да уточним нещо много важно, казахте ми, че не сте лорд?

„Не съм лорд. Аз съм английски джентълмен”. И така английският джентълмен вече на 67 г. не спира да учи за историята на България и да допринася за нея.

Далеч от обективите на камерите, но с голяма усмивка пожелава: „Искам да кажа на всички - живи и здрави. Давам ви наздраве с моята чаша на Христо Ботев”.