Д-р Бакърова е поела куп родопски села, понякога й се налагало да прави цели преходи, за да помогне на някой пациент в беда.

“Докторке, не мога повече да държа, бебето тръгва”, извикала при поредната контракция жителка на смолянското с. Чокманово, докато джипито ѝ д-р Снежана Бакърова я транспортирала към болницата, пише nbox.bg

Лекарката я свалила на поляната и раждането започнало. Докато пристигне линейката от града, на бял свят се появило живо и здраво момченце. След като го повила, д-р Бакърова намерила и място, където имат обхват мобилните телефони, за да съобщи радостната новина на бащата.

“Това е случай в практиката ми, който никога няма да забравя. Едно от трите деца на жената ми се беше обадило, че тя има бъбречна криза, а се оказа, че ражда 4-о. Не знаех, че е бременна, тъй като не бе идвала с месеци на преглед”, разказва д-р Бакърова. Тя бе избрана единодушно за “Бедуин на годината” от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Бакърова обслужва най-много населени места – 29.

Семейната докторка от Родопите е израждала и друга пациентка при необичайни обстоятелства. Жената имала цветна бременност и не подозирала, че чака дете. Когато д-р Бакърова пристигнала в дома ѝ, нямало време за болница. За капак и токът угаснал. Раждането приключило благополучно и бебето проплакало в леглото на майка си.

“Джипито на село се сблъсква със ситуации от всякакъв характер, за които трябва да бъде подготвено. Не може да разглежда болния на парче, както правят тесните специалисти. Длъжен е да знае от всичко и да реагира адекватно, за да спаси живот”, обяснява д-р Бакърова.

Пред такова изпитание била изправена при пациент от Смилян с алергичен шок след ухапване от пчела. Мъжът бил хипертоник, кръвното му се сринало, ноктите започнали да посиняват. Лекарката веднага поставила инжекция и до идването на Бърза помощ от Смилян състоянието на пострадалия било овладяно.

“Като чуя, че някой е ужилен от насекомо, гледам да стигна до него по най-бързия начин. Ако не се направи необходимото в рамките на минути, човекът може да умре”, посочва докторката.

Нерядко ѝ се случва да катери и баири, за да стигне до пациентите си. По козя пътека стига до с. Димово, където живеят само 4-ма души – двама възрастни със сина си и техен съсед. До селото има проходим път за автомобили само донякъде. Нататък се върви 40 минути по стръмен хълм.

Преди 2 г. д-р Бакърова получила обаждане, че дядо от Димово е зле. Лекарката се опитала да се придвижи с кон, предложен от сина на пенсионера, но нямала опит и се отказала. Поела пеша, натоварена със спешна чанта, апарат за електрокардиограма и кислородна бутилка.

Успяла да отиде до дома на болния и му дала първа помощ. После пък видяла зор, докато намери обхват на мобилен оператор, за да се обади на тел. 112. Мъже от съседни махали пренесли дядото с одеяло до линейката. Установило се, че възрастният е с много силна анемия. От лабораторията после се обаждали на лекарката да питат как е възможно да е жив с 60 хемоглобин.

Според д-р Бакърова заради лошите комуникации и трудното обслужване на населението все по-малко джипита поемат практики в отдалечените райони.

Тя признава, че отишла в Смилян заради съпруга си, който е родом оттам.

“Мечтата на един новозавършил медик е да бъде назначен в клиника. Това обаче с мен не се случи. Направих компромис в името на мъжа си, с когото много се разбираме. След 25 г. стаж мога да кажа, че не съжалявам за работата си на село”, казва д-р Бакърова