Сега убиецът, майката на жертвата и мъжът, когото двете делили, живеят заедно в планината

Мъгла след дъжд - типично време за Тетевенския Балкан. Джипът внимателно изкачва каменистия черен път, около който растат многолетни борове. Встрани проблясва тънка рекичка. Оживеното и многолюдно с. Глогово остава назад с прясно асфалтираните си улици и накипрените домове.

Сред дърветата най-сетне се показват няколко къщи, пръснати в подножието на стръмни върхове отсам реката. Най-отдалечената е на баир от другата ѝ страна и точно тя е целта на пътуването ни. Да се стигне до жилището, в което преди 2 г. бе убита бременната в 6-ия месец Олга, се оказва трудна задача. Няма мост - налага се да нагазим в мокрото, за да пресечем на другия бряг. Оттам пък започва почти козя пътека.

Посреща ни свирепият лай на 4-5 кучета, спускащи се от различни страни. “Чиба, махайте се, че сега ще ви подбера с тоягата”, опитва се да ги укроти дребна жена, появила се отнякъде.

- Търсим дядо Андрей - този, дето застреля Олга, приятелката на внука му - обясняваме неочакваното си посещение.

- Ааа, тука си е дядото, тука е. Гледаме се с него - казва жената.

- Ние сме журналисти, искаме да видим как я карат с внука му след трагедията. А вие коя сте?

- Аз съм майката на Олга - отвръща домакинята и разгонва упоритите кучета.

- Така ли - не успяваме да скрием изненадата си.

“Да го обесят, очите ми да не го виждат повече”, проклинаше Митко дядо си след убийството. Заричаше се да напусне къщата, където всичко му напомняло за кротката и добродушна Олга, която носела в утробата си неговото момиченце.

А ето, че нещата са се подредили по съвсем друг начин

Жената ситни към къщата и обяснява, че сега тя се грижи за стареца. Отваря вратата и гостоприемно кани вътре. На първата врата в тъмното коридорче са заковани 3 некролога на дъщеря ѝ.

Тя отваря вратата отсреща и ни въвежда при 86-годишния Андрей Ивайлов, отнел живота на 21-годишната Олга. Странно е усещането на мястото, където на 10 юли 2013 г. е станало убийство. Още по-странно е, че дребничкият човек насреща ни го е извършил, а майката на жертвата сега се грижи за него.

- Приказвайте му по-силно, че той не чува - изрича тя и хлопва вратата след себе си.

“Полицаите преди малко бяха тук. Нали от 15 септември миналата година съм под домашен арест - проверяват ме”, казва старецът и ни подканя да седнем.

После допълва, че на 5 октомври се гледало делото му от апелативния съд във Велико Търново. Намалили присъдата на Ловешкия окръжен съд от 3 г. за непредумишлено убийство и 5 за незаконно притежаване на оръжие на 4 г. и 4 месеца.

При това положение му оставали още година и половина до изтърпяване на наказанието. После избелелите му очи се премрежват от сълзи при спомена за онази нощ преди 2 г. С тих глас той започва да реди предисторията на злощастното престъпление.

“Добър човек е внукът Митко, слуша ме. Ама като пийне, няма го никъде тормози ни, налита на бой

По 3 дни не изтрезнява. И пред съдията казах, че държа брадвето до главата си, за да се пазя”, отронва дядо Андрей.

От объркания му разказ става ясно, че всъщност Митко първо приел Теменужка (тази, която ни посрещна) за стопанка в дядовата си къща. Заживели с нея без брак, родили им се и две момченца. Само че тя имала 4 подобни съжителства преди това, а и пораснала дъщеря от предишна връзка.

“Когато снахата доведе Олга, аз веднага я прецених. Предупредих я: “Да знаеш, правиш грешка. Митко ще хареса щерка ти и тогаз не знам какво ще става”, разказва дядото.

Теменужка гледала децата, въртяла къщата, обработвала градината и отделяла повече внимание на мъжа си. Девойчето Олга пък се въртяло все покрай дядо Андрей - правело му кафе, сядало на раздумка и изпълнявало прищевките му. Само че един ден пастрокът Митко се вгледал в порасналото момиче и го пожелал като жена

Теменужка само изплакала пред възрастния човек: “Момата станала бременна от Митко, а мене ме гонят.” После събрала в няколко бохчи дрехи - своите и на двете деца, и си тръгнала. А в къщата насред планината останали младите и старецът.
Олга била оправна, работна и приветлива. Никога и за нищо не строшила хатър на дядото. Готвела му, перяла го, почитала го, както повелява обичаят при българомохамеданите.

“Добра душа беше. 4 години ме е гледала, ама на, виж каква беля стана”, бърше сълзите си дядо Андрей.

И докато младата жена въртяла домакинството, Митко всеки ден изкачвал планината, за да добива дърва. После с коне ги смъквал до селото и така изкарвал прехраната. Лошото било, че част от добитите с усилен труд пари пръскал за пиене. А после ставал зъл и заядлив.

На 9 юли 2013 г. подкарал поредния запой. Два пъти пращал Олга до селото да купува алкохол. С надежда да го укроти, дядо Андрей резнал кабелната телевизия. Вечерта дръпнал шалтера, та спрял и електричеството, ама Митко не мирясвал.
Накрая внукът отправил закана към стареца: “Тази нощ ще те претрепя, ей!”
Олга някак успяла да го измъкне навън и слезли към Глогово. Като се прибрали късно през нощта, тя хвърлила камъчета по прозореца - имали с дядото уговорен такъв сигнал, за да отвори вратата. Но той си затраял.

Митко пък метнал голям камък и счупил стъклото. А старецът в страха си залостил вратата на коридора.

“По едно време се изтропа. Извадих пищова изпод възглавницата и гръмнах 2 пъти - ей ги дупките в коридора. Мислех, че Олга си е легнала. Тогава имах слухов апарат и чух, че някой бръкна през счупеното стъкло и махна подпиралката от вратата. Рекох си: “Внукът сега ще ме утрепе.” Взех пак пищова и
на дупката на вратата гръмнах. После нищо не се чу. Върнах се и си легнах
Ама малко след това взеха да светят в прозорците с прожектори. Тогава веднага разбрах - убил съм човек”, припомня си дядото.

Отворил прозореца и попитал: “Какви сте вие, бе?”. Никой не отговорил и той пак гръмнал в трънката на поляната.
Викнали му да не стреля, че са от полицията - около 15 души се показали от храстите. Старецът отворил вратата и видял тялото на мъртвата Олга отпред.

“Тази гледка не се забравя. Главата на Олга висеше от стъпалата - под нея пътека от кръв. Сякаш животно е било приклано”, каза тогава кметът на Глогово Бисер Габровски, който бил извикан като поемно лице.
“Не съм искал никого да убивам. Само мислех да уплаша Митко, а за зла врага невинната застанала до вратата. Толкова ме е гледала и подпомагала, а аз я убих”, плаче дядото.

Този път преклонната му възраст го спасила от престой в затвора. Магистратите преценили, че повече няма да прави ловни пушки и пищови. Защото някога не било така.

Непокорният дух на дядо Андрей е известен в Глогово. Преди години той се славел като най-добрия майстор на самоделни оръжия. През 1982-а с пистолет, негова направа, бил убит човек. Това дало повод на милицията да обискира дома му и да изземе пушкалата. Намерили и списък, в който той записвал на кого е дал или продал оръжие.

“Не знам колко съм измайсторил, но в Глогово имаше към 50 мои пушкала. Пък и аз ги продавах евтино - по 80 лв. парчето. Вземах толкова, колкото да изкарвам за хляба”, разказва старецът.
“Милиционерите ходеха със списъка от къща на къща и събираха незаконното оръжие. Четири стаи в кметството бяха напълнили - над 100 самоделки, наредени като дърва”, разказа преди 2 г. дългогодишният секретар на кметството Станимир Илиев.

За това престъпление Андрей Ивайлов изкарал 3 г. в затвора. Още 2 присъди имал за незаконно притежаване и разпространение на оръжие. Дядото не ги споменава, спомня си само, че през 1978 г. го осъдили на 2 г.

“Почнах с тоя занаят от 1966 г. Гледал съм от двама майстори - дядо Цочо Корданя от Тетевен, другия от с. Български извор. Удаваше ми се и така тръгна работата. Този от Български извор, дето вече името му не помня, ми разкри, че лъковете на ловните пушки се правят от петата на коса - стоманата била издръжлива”, разкрива оръжейникът.

А жената на дядо Андрей - баба Малина, била твърда и непокорна. Свободолюбието избило по време на възродителния процес, когато заставяли всички да сменят турските си имена с български, а жените да захвърлят шалварите.
50-годишната тогава Малина категорично се противила на наредбата и стреляла по кварталния милиционер Марин Николов. Държавното и партийно ръководство по онова време не простило - осъдили я на година и половина в Сливенския затвор.

Трима мъже пък изкарали по 10 месеца, тъй като надянали шалвари на магаре и така пременено го прекарали през селото.
Престоят в затвора не пречупил баба Малина. Вече на възраст, тя размахала мотика пред полицаи, които искали да обискират дома . Пазителите на реда не могли да представят прокурорско разпореждане и тя им препречила пътя. Докато те се върнали в града да вземат заповед, бабата изнесла оръжията през прозореца и ги скрила.

“За неподчинение и възпрепятстване на властта дадоха 8 месеца затвор. Хвана я помилване и лежа само 4”, разказва дядо Андрей.
“Човек трябва да бъде спокоен и да се храни добре”, казва какво го крепи сега.
Не иска да се
предава на
терзания за
неволното
убийство.
Благодарен е на
Теменужка, че
се грижи за него
Децата им с Митко, т.е. правнуците, го радват. Севдалин е второкласник, а малкият Андрей, когото кръстили на него, е в детската градина.

“Аз имам много наследници - 12 внуци от 4-те си деца и 21 правнуци”, хвали се беловласият мъж. После с мъка се надига от стола, за да ни изпрати. Никак не му се иска да остава сам, окован в глухотата си, затворен в стаята и тормозен от спомени.
“То Теменужка си мисли, че като стана така с Олга, май е по-добре. Иначе къде щеше да иде с децата? Досега не съм чул една укорна дума от нея за убийството. Чудно или не, така живеем - нали виждате”, казва дядото и притваря вратата. После дълго маха от прозореца.

В коридора дупките от куршуми ясно личат.

Теменужка не била отправяла укор към убиеца на Олга.

Къщата на дядо Андрей сега е негов затвор - във физически и в душевен смисъл.

Само некролозите напомнят за без време отишлата си Олга.