Това твърди културологът Харалд Харман в книгата “Загадката на Дунавската цивилизация”

Какво не знаем? Рядко си задаваме този въпрос, а може би трябва, особено когато засяга нашето минало, независимо дали нещо се е случило преди 30 години, или преди 7000 години. Защо ли?

Защото може да се окаже, че именно по нашите земи - в Югоизточна Европа, а не в Месопотамия се заражда първата писменост, при това в много развито за времето си общество.

Така смята немският езиковед и културолог Харалд Харман, а защо - може да прочетете в книгата му “Загадката на Дунавската цивилизация”, която ще бъде представена на български език на 28 ноември от 11:00 ч в НДК, пише 24 часа.

Проучването на Харман започва през 80-те години на миналия век, когато подготвя своя исторически труд History of Writing (“История на писането”).

“По това време попаднах на работата на Мария Гимбутас. Сред хипотезите си тя споменаваше за студент, който подготвя дисертация за следите от писменост във винчанската култура. В този момент си помислих: “Не, знаем, че първата писменост е възникнала в Месопотамия”. Тогава Регина Войс ми каза: “Почакай един момент, ти учен ли си, или вярваш в стереотипите? Не можеш да отхвърлиш нещо, за което не си сигурен. Първо трябва да го изучиш, след това може да направиш заключение дали е вярно, или не”, разказа Харман в Белград, където освен “Загадката на Дунавската цивилизация” представи и книгата си “По стъпките на индоевропейците”. 

Харман дава автографи на двете си книги, които излязоха на сръбски език в Белград. След думите на Войс той започва да чете различни научни трудове за Древна Европа.

Намира дисертацията на студента на Гимбутас - Шон Уик. Започва да я изучава в продължение на месеци заедно с други книги по темата. Тогава осъзнава, че проучването на студента описва точно какво представлява древната писменост. Направило му впечатление, че в заглавието на труда си използвал думата “протописменост”.

“Вече бях на мнение, че е прав, и написах това в книгата си History of Writing. Може би това бе трамплинът за подемането на дискусия относно културното развитие на винчанската култура”, казва Харман.

Всъщност той се среща с Уик през 2004 г. “Започнахме разговор и той каза: “Харалд, твоята книга ме убеди, че бях прав. Винаги съм мислел, че са имали своя писменост, но не можех да използвам тази дума в дисертацията си, защото не беше академично издържана, затова трябваше да използвам думата “протописменост”, спомня си Харман.

За да напише “Загадката на Дунавската цивилизация”, той пътува до всички страни от Югоизточна Европа. “Не само в големите като Сърбия, Хърватия, Румъния, България и Гърция, но и до по-малките - Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония и Молдова.

Всичко си идваше на мястото, посещавайки археологични находки и срещайки се с колеги

Тогава започнаха проучванията относно Дунавската цивилизация и относно индоевропейците”, разказва лингвистът. Неговото изследване е свързано и с дебата относно индоевропейците - кога са дошли в Югоизточна Европа и откъде. По-подробно може да прочетете за това в книгата му “По стъпките на индоевропейците”. Тя предстои да бъде издадена с подкрепата на ПроКредит Банк на български език.

За написването на “Загадката на Дунавската цивилизация” като културолог той излиза от рамките, за да разгледа 6-те регионални култури, възникнали във Винча (южно от Белград), Караново (Тракия, центъра на днешна България), Кукутени (Трансилвания, днешна Румъния), Триполие (Южна Украйна), Тиса (долината на река Тиса) и Ленгиел (Западна Унгария), като една общност.

“Архелогията е свързана с намиране на предмети, между които търси връзка, но тя не може да каже със сигурност кои са хората, ползвали тези предмети. Тя сама по себе си може да даде някакви примери за това и да спекулираме, но ДНК анализът, когато намерим гробове и кости, показва конкретното”, казва Харман.

Той намира и много лингвистични, религиозни и културни знаци, които сочат, че те са били интегрирани. Пример за това е, че вярванията на индоевропейците са строго мъжко ориентирани, т.е. основните богове в пантеона им са мъже. Когато дошли в Югоизточна Европа, заварили население, което вярвало в силни богини. Така според Харман се появява древногръцката митология. В нея има както богове, така и богини. “Лингвистиката показва, че имената не само на богини като Атина, Гея, Хестия и Артемида са се появили преди древногръцкия език”, казва лингвистът.

Когато древните гърци стигат до Югоизточна Европа, те намират общност от т. нар Дунавска цивилизация. Установили контакт с нея, като ясно дали да се разбере, че те са тези, които ще командват.

Щом установили своята власт, се зародили социални връзки между двете общности

“Думата за съпруга в древногръцкия е “дамар”, но тя предхожда древногръцкия. Това важи и за термина за наложница “палаке”. Когато предците на гърците идват в Гърция, те вземат някои жени за наложници, но с времето това става по-формално и те се превръщат в съпруги на гърците - “дама”. Така се появяват социалните връзки между двете общности”, обяснява Харман. Той е извадил 1700 думи, които са се появили преди гръцкия език. Категоричен е, че в Дунавската цивилизация не е имало различаване в статуса на мъжа и жената, както и разделение на бедни и богати.