Езикът на аспаруховите българи, наричани още прабългари, принадлежи към тюркското езиково семейство, включващо повече от тридесет езика.

Други езиковеди смятат, че прабългарският има много общи черти с иранските езици и с хунския.

Не са малко и тези специалисти, които търсят паралели с огромното семейство на алтайските езици, към които принадлежи и тюркската група.

Смята се, че езикът на аспаруховите българи се говорил по земите на Дунавска България до края на IX век, когато за официален е приет старобългарският – езикът на светите братя Кирил и Методий, който се основава на славянското солунско наречие, част от голямото индоевропейско езиково семейство, предава kmeta.bg.

Езикът на прабългарите е напълно претопен от славянския, но освен името България, в съвременния български език остават още няколко красиви думи, завещани ни от времето на Аспарух.

Ето ги и тях:

Бисер, бъбрек, белег, болярин, газя, губер, кумир, колчан, калпак, корем, пале, сан, сиромах, тояга, чертог, урва, шубрак, шаран, шейна, шиле.