Dubai Ports World разглежда варианти за инвестиции в дунавските ни пристанища и създаване на високотехнологични логистични центрове в страната.

След като подписа публично-частно партньорство за управление на сръбското вътрешно пристанище в Нови Сад, Dubai Ports World (DP World) обяви, че се интересува от придобиването на български пристанища по река Дунав, съобщава Ports Europe, цитиран от Investor.bg.

През юни председателят на P&O Ports, която е част от DP World, Султан Ахмед бин Сулайем се срещна с българския държавен глава Румен Радев. Двамата обсъдиха инвестициите в българските пристанища по Дунав и високотехнологичните логистични центрове в страната като начин за ускоряване на трансфера на товари до Западна Европа.

България ще стартира търгове за концесии на своите най-големи пристанища по Черно море и Дунав през 2020 г., като най-привлекателни изглеждат проектите за развитие на пристанищата Варна-изток и Варна-запад, според Плана за действие за държавните концесии за периода 2019-2020 г., приет от Министерски съвет. Всички концесии ще имат срок от 35 години в опция за удължаване с още 11,5 години.

Концесиите за българските дунавски пристанища се очаква да включват обектите: пристанищен терминал Зимовник-Русе (за всички видове товари) с площ от 32 734 кв.м; пристанищен терминал Русе-изток 1 с площ от 333 057 кв.м; Русе-изток 2 с площ от 355 132 кв.м; Русе-запад с площ от 117 003 кв.м; Видин-център с площ от 18 261 кв.м.

България планира да свърже по Дунав Русе с Варна, където се намира най-голямото българско черноморско пристанище ( дистанцията между двете локации е 170 км), чрез нова магистрала и високоскоростна железопътна линия.

Пристанището на Нови Сад осигурява връзки с DP World Кюстенджа (най-голямото черноморско пристанище) с по-нататъшната обработка на товари в Джебел Али, Дубай, ОАЕ.

P&O Ports ще управлява пристанището в Нови Сад първоначално за 25 години с възможност за ползване от двете страни за още 25 години. Компанията ще има изключителни права за извършване на всички операции по крайбрежието, обработката на контейнери, товарите и товарно-разтоварната дейност.

Въпросното пристанище се простира на площ от 24 хектара и се експлоатира от последния държавен пристанищен оператор на страната.

Инвестицията отразява нарастващия интерес на собствениците и операторите да използват логистичните възможности за вътрешните и морските пристанища. И двете страни виждат увеличение на търговски обем между Европа и Азия, особено от Китай. Пристанищните оператори като DP World търсят начин да намерят своето място в мащабния китайски инфраструктурен проект „Един пояс, един път“, който е гаранция за бъдещи приходи.

Кюстенджа е свързан с река Дунав от изкуствено създадения плавателен канал Дунав - Черно море, който минава от Черна вода по Дунав до Кюстенджа и Наводари. Това прави градът предпочитано пристанище за сръбски износ и внос през Дунав.

Налице са също така нарастващи инвестиции в железопътната инфраструктура, както и във вече установени пътни коридори, включително и Трансевропейската транспортна мрежа. Заедно с китайските инвестиции в средиземноморските пристанища (Пирея, Триест, Генуа, Истанбул, Порт Саид) местните правителства търсят инвестиции за увеличаване на техния логистичен капацитет за справяне с ръста на китайските товари. В редица случаи именно Пекин е източник на финансиране.