В края на 80-те повечето момичета искаха да приличат на Линда - унгарската карате майсторка от тв екрана, която се носеше с къса коса и пак изглеждаше впечатляваща. Защото сама ступваше лошите. И нямаше нищо общо с идолките на днешните захаросани тийнейджърки от "Дисни ченъл", които ходят с прилежно изваяни букли, имат скромен речников фонд и от Хана Монтана се превръщат в Майли Сайръс. За момичетата и дамите, които са от първия тип и държат да разчитат на себе си, има добра новина. Това е курсът за самозащита срещу градско насилие, съобщава "Стандарт".

Разбира се, на уроци ходят и мъже, но тъй като се смята, че жената е по-уязвима откъм натрапници, създанията от нежния пол са чести посетителки. Всъщност това вече се е превърнало в национален проект и целта е да се демонстрира в училищата заради агресията в тях, както и в различни градове в страната, става ясно от думите на един от авторите на системата Ивайло Франц.

Целта е за 3 секунди всеки противник да е на земята. Това става чрез овладяването на единни техники и подходи. За разлика от бойните спортове тук няма капка насилие, а на фокус е самозащитата. Показват как да се съхраниш, да избегнеш ударите, къде да е тялото ти по време на сражeнието или опасността, която не винаги е от човеци. Това може да са животни, природна среда, градски транспорт.

"През годините жените се оказваха по-лесни за обучение, защото не задават драматични въпроси. По-спонтанно и по-чисто приемат и веднага изпълняват. Мъжът иска да се самодокаже, да бъде велик и докато отшуми този момент на превъзмогване на егото, минава много време. Да не наричаме дамите по-добрите воини, но в много случаи са по-ефикасните бойци. По-решителни и по-безпристрастни са", казва Ивайло. Момичетата се учат за 20 дни да управляват ситуацията с натрапник благодарение на техниката, базирана на древнобългарско бойно изкуство, наречено Тиун.

Другите бойни системи от Изтока като жиу-жицу, джудо, карате, се практикували като спорт. "Ако се върнем много назад в историята, разчетът за войнска слава е бил 10 души - с толкова е трябвало да се справи един древнобългарски боец. Ходех на някои от достъпните курсове, но те не предлагаха най-важното - как да стигнеш до бойно-приложния характер на това изкуство, как да победиш противник, въоръжен или невъоръжен. Моята мечта беше съвършеното майсторство", пояснява Франц.

И така Ивайло търсел пътя, докато не сбъднал една от мечтите си - да отиде в специалните сили. Това станало в казармата, в поделение на българските десантчици, където след време се преквалифицирал във воински чин. Влязъл в най-тежкия профил, който искал - "Диверсионно-подривни операции".  Тук срещнах учител в лицето на полк. Росен Димитров, офицер, който има отговорност към ред специални подразделения в България. И така започна моят истински воински път. Разкри пред мен огромното древно знание и вече 30 години - ученичество", спомня си Ивайло.

Втората година в казармата имал специализация за офицерски чин, а след това учел в няколко направления. Вече в цивилния свят се сдобива и с три магистратури - "Планиране и прогнозиране на икономическите системи" в УНСС, "Кино и тв режисура", "Православно Богословие" и готви докторантура "Политика на конкуренциите на Европейския съюз".

"Нарекохме тази бойна система "Тиун" и я осветихме през юли месец. 30 години я разработвахме в този й вид. Освен курса по самозащита има и такъв, който е бойната система Тиун в нейната същина, за действие срещу насилие и смъртна опасност. Тиун е от името на елитните войни - тиуни, пазители на хана. В "Тиун" има пет начала: мироносност, духовност, съхраняемост, единност, мигновеност", казва още специалистът.