Само в България за година близо 100 000 тона текстилни отпадъци отиват на боклука, а някои материи се разграждат в продължение на десетилетия

Екологично предизвикателство - подобно определение със сигурност подхожда на рудодобива, на изсичането на горите по света или на индустриализираното животновъдство. Оказва се, обаче, че също толкова сложна е и ситуацията с нашите... дрехи. Всяка година се правят между 80 и 150 млрд. бройки от тях и според експерти вече можем да говорим за глобална вреда от свръхпроизводството им, предава bTV 

Решенията за справяне с проблема понякога звучат напредничаво, но всъщност не променят крайния резултат – пример е производството на обувки и дрехи от рециклирани бутилки. Дори пластмасата да бъде употребена повторно, след време продукцията пак ще отиде на сметището.

По данни на Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ), в България всеки човек изхвърля приблизително 15 кг текстил на година. Това са 97 500 тона. Само текстил. Само в България. Само за година.

Текстилната индустрия заема едно от първите места по замърсяване на околната среда. Свръхпроизводството на дрехи е четвъртият най-голям потребител на първични ресурси и вода, на второ място по употреба на земя и на 5-то място по количества вредни въглеродни емисии, подчертават още от АПТДВУ.

„Масовата продукция води до огромно замърсяване на почвата и водата, а често носи след себе си и лоши условия на труд. Ако започнем с естествените материи, по време на целия процес на отглеждане на суровината за текстила, особено при памука, който се отглежда най-масово, има третиране с вредни препарати“, разяснява Виолета Керемидчиева от Екологично сдружение „За Земята“.

Бързата мода бързо се превръща в проблем

Проблем създават и некачествените и краткотрайни дрехи от т.нар. бърза мода. Те са направени от по-евтини материали и съответно цените им са по-ниски, но вредата върху природата е голяма.

„Свръхпроизводството на дрехи носи със себе си и голяма продукция изкуствени материи. Те замърсяват водата с микропластмаса при пране и продължават да вредят на планетата след като бъдат изхвърлени, защото се разпадат изключително бавно“, констатира Керемидчиева.

Около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти.

Виолета Керемидчиева добавя: „Обработката с багрила – те не само са замърсители на околната среда, а и често са вредни за хората, работещи с тях.“

Текстилната индустрия се оказва проблем не само за природата, но и за работниците в сектора.

„Проблемът с човешките права на работниците в текстилната индустрия продължава да бъде много горещ. Българските шивачки са в по-лоши условия, отколкото в държавите извън ЕС, за които знаем, че имат подобни проблеми“, допълва природозащитникът.

Дрехите втора ръка като контрапункт

Срещу масовата продукция се изправят магазините за втора употреба, които в днешно време се развиват, както на място, така и онлайн. Те подават ръка на планетата в момент на нужда.

„Магазините за дрехи втора ръка удължават живота на една дреха. Но забавянето на производствения цикъл не е достатъчно. Свръхконсумацията, продиктувана и от ниското качество на много дрехи, продължава да бъде на преден план. Да, по-добре е да пазаруваме от магазини за дрехи втора употреба, но ако купуваме много, продължаваме да сме нехайни към природата“, обяснява Виолета.

„Винаги ще има хора, които ще пазаруват дрехи втора употреба и такива, които никога няма да стъпят в такъв магазин. Може би защото половината от магазините представляват купища разхвърляни и миризливи дрехи, което не е особено атрактивно. С годините обаче се появиха кокетни магазинчета, в които дрехите са изгладени, подредени, сортирани и по нищо не се различават от обикновен магазин за дрехи“, обяснява Румяна Пенева, консултант по цветове и личен стил.

Стигмата върху дрехите втора употреба все още съществува, но проблемът идва от това, че нацията не е достатъчно информирана или просто не се интересува.

„Макар производството на дрехи да е сред основните замърсители на земята, все още няма достатъчно информираност и осъзнатост на хората. Затова е нужно да се говори повече по темата, да се пише, да има кампании, да се търси начин за рециклиране на текстил и поощряване на бизнесите, които застават зад зелените идеи“, констатира стилистът.