Драстично увеличение на глобите за родители, които не изпълняват съдебно решение за упражняването на родителски права и режим за контакт с детето гласува днес парламентарната правна комисия.

Тя прие на второ четене промените в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилие.

Именно в тази връзка беше променен и чл. 182, ал. 2 от НК, който урежда санкциите за неизпълнение на тези решения. В момента той предвижда, че „родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева“, пише Lex.bg.

Днес правната комисия премахна възможността това престъпление да се наказва с алтернативно с пробация или глоба, а регламентира, че ще се налагат задължително и двете. И увеличи глобата от 2000 до 5000 лева, а в особено тежки случаи – на от 5000 до 10 000 лева.

Наред с това се създава и нов чл. 193а от НК, според който наказателното преследване за престъпления по чл. 182, ал. 2 се възбужда по тъжба на пострадалия.

Другата новост е, че от проекта отпада предложението упражняването на психическо насилие да стане самостоятелно престъпление в НК. Експерти и депутати са се обединили около мнението, че то ще се доказва много трудно.

Вместо това обаче, детайлно е разписан друг текст, отнасящ се до системното преследване.

Така в проекта на НК вече има нов чл. 144а, според който за системно следене, което може да възбуди основателен страх за живота и здравето, се предвижда наказание до една година затвор или пробация. В ал. 2 на същата разпоредба е дадено определение и какво представлява следенето – „всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация“.

Ако това деяние е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е до 5 години затвор.

Явор Божанков (БСП) приветства тази промяна и добави, че следенето вече се превръща в епидемия и са необходими мерки за справянето с този проблем.

Правната комисия одобри и нова редакция на чл. 161 НК, според която по тъжба на пострадалия прокуратурата ще започва разследване на лека и средна телесна повреда, причинена от възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра.

Иначе депутатите гласуваха предлаганите изменения в няколко разпоредби в НК, към които се добавя нов квалифициран състав на деянието по основния, когато то е извършено „в условията на домашно насилие“. Става дума за убийство (чл.116), телесна повреда (чл. 131), отвличане (чл. 142), противозаконно лишаване от свобода (чл. 142а), принуда (чл. 143) и закана с престъпление (чл. 144). Отпаднаха предложенията да има квалифициран състав и на склоняването към самоубийство.

Най-оживена дискусия на днешното заседание на правната комисия обаче предизвика дефиницията за това какво означава „в условията на домашно насилие“. Тя е изготвена от съдии от Върховния касационен съд и ще бъде добавена в чл. 93 НК в нова т. 31 и гласи следното:

„Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“.

От една страна вкарването на думата „системно“ предизвика опасенията на Тодор Байчев (БСП) дали това означава, че насилието трябва да бъде предшествано от сигнали, жалби и оплаквания.

Александър Стефанов от Министерството на правосъдието обясни, че в практиката това би бил идеалният случай – предварително да има документи за упражнявано насилие. „Но това деяние често остава затворено в дома, във вътрешното пространство, не винаги излиза навън. Системността ще се доказва със съдебно-медицински експертизи, свидетели, комшии. Органите ще се снабдяват с доказателства, които ще покажат продължителността на деянието“, обясни той. Освен това са възможни и случаи, в които са били прилагани мерки по Закона за защита от домашното насилие.

Валери Жаблянов (БСП) пък се притесни от термина „икономическа зависимост“. „Насилието го възприемам като насилие над личността. Какво означава икономическа зависимост в домашни условия. Всяко семейство е в икономическа зависимост, съпрузите имат семейна имуществена общност“, каза Жаблянов и предложи изразът да отпадне от дефиницията.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обясни, че икономическата зависимост има два аспекта – единият съпруг не предоставя достатъчно средства на другия, за да покрие елементарни свои нужди или му отнема придобитото.

„Взема му заплатата, така ли?“, попита Жаблянов. А Кирилов отговори, че е точно така.

Христиан Митев (Обединени патриоти) отбеляза, че действително има режим на СИО, но в последните години той не работи.

„Това е деликатен въпрос. Да не направим грешка. Всички в едно семейство са зависими от един или няколко души, при по-големите семейства. Но искам да поставя и друг въпрос – това, че единият иска да прави каквото си иска, а другият не му дава, значи ли, че с това му се нарушава личната свобода“, попита на свой ред Симеон Найденов от „Воля“.

Александър Стефанов отвърна, че трябва да се прави разлика между свобода и свободия и за второто си имало варианти за изход – например развод.

Дефиницията все пак беше приета. А депутатите от правната комисия се обединиха около мнението, че първоначално магистратите ще изпитват затруднения при прилагането ѝ, но щяло да се натрупа практика.

Имайте по-голямо доверие в прокуратурата и съда, призова Христиан Митев.