Туризмът у нас бележел ръст. Така поне казват от ресорното министерство. И благодарение на него в хазната влезли милиарди. Усетихме ги, ама не баш. Може би чужденците го усещат. Ръстът, не милиардите. Защото в моя джоб нищо не влезе, пише Боян Димитров в Монитор.

Спомням си само един случай от преди години. Бях гадже с една македонка. Отидохме в Слънчев бряг. Сравнително евтин хотел, сравнително мизерен. Събрах, колкото за него. Първите три дни беше страхотно. Похарчихме каквото имаме. Остана малко, но то беше крайно недостатъчно. Особено след репликата „Жъдна съм“. Ми и аз съм „жъден“, но някак гледах да се напоя с бира или от чешмата в хотела, с риск да ме подгони диарията. Та, когато македонката каза „жъдна съм“, на мен ми се доплака. И не за друго, а защото за едно безалкохолно в „PVC бутилка“ ми поискаха 10 лева. Да, няма грешка. 10 лева за едно безалкохолно. От будка, която плаща на общината 50 лева. Под масата ли, не знам, а нямам доказателства, че се взима нещо, но общо взето само в рамките на 30 секунди, в които се редихме на опашката, за да утолим жаждата на македонката, въпросното павилионче си изби парите за наема към общината. И после очакваме да има туристи. Може и да има, но чужденци, със сериозни доходи, защото нашето Черноморие се превърна като Ривиерата. Особено за българите.

За чужденците може и да е евтино, но за нас, сиромасите, си е направо лукс. 10 лева за безалкохолно. 5 лева за малка наливна бира. 30 лева за чадър и шезлонг на мръсния плаж. И после защо българите ходели в чужбина? Ами в Гърция за същите пари получаваш обслужване, узо с мезета, шезлонг и чадър. Че дори и бонус малка водичка, колкото да наквасиш устни. И това е в рамките на 5-10 евро. У нас за това най-много да си изядеш боя. Защото всеки собственик на заведение, че дори и продавача на ядките, е човек на човека на някой човек. И ако си позволиш фриволието да не му оставиш повече пари, ще си гризнеш дръвцето. А по морето дръвцето е дебело. Нищо, че прибраха един с псевдоним Очите, който се смяташе, че коли и беси в района. Каквото и да става, винаги ще има дране, което е типично за нашето море. Дали ще е бой, дали ще е с цените, дали ще е с някоя измислена услуга... И не говорим за мизерните хотели, за „жъдната“ македонка или за гладния българин. Дране винаги ще има. Затова именно имаме ръст на посещенията на чужденци, които могат да си го позволят, а българите ще задръстваме гръцката граница с надеждата, че на юг ще се чувстваме повече европейци и по-малко нашенци.