Мустафа Карадайъ се разочарова от българския държавен глава и си потърси външни попечители

Трети месец лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се бори с проклетия въпрос коя е неговата родина и не може да представи убедителен отговор на обществото. В Турция каза, че е Турция (прародината-майка), в България посочи държавата, където живее от 51 години и която имала обща пра-пра-родина с Турция, а в Брюксел се отрече от българския държавен глава чрез жалба срещу него до евродепутатите от чужди държави.

Оплетен в собствения си политически гаф и в несръчните опити да се измъкне от него, той реши да го изнесе на международен терен, защото информацията за България там е по-оскъдна, отколкото тук. Представи се за жертва на политическо преследване, без да каже кой му направи тази беля в потурите, пише Светослав Терзиев във вестник Сега

Тримата представители на ДПС в Европарламента Илхан Кючук, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели разпратиха на 30 август писмо до всички евродепутати с оплакване от президента Румен Радев, че е запитал публично Мустафа Карадайъ коя е неговата родина. Без да обяснят откъде е възникнал този въпрос, те го обвиниха, че е използвал "език на омразата", който поставя "под сериозна заплаха демокрацията в България и етническия мир". Писмото, което е изпъстрено с фрази в защита на националните малцинства, е по-убедително с онова, което премълчава, а не което казва. Освен че крият произхода на скандала (предизборна визитация в Истанбул на Карадайъ с откровения при турския президент Реджеп Ердоган), авторите му старателно избягват да разкрият генезиса на ДПС като етническа партия. Те обвиняват Радев, че нарушава чл. 92 от Конституцията на България, според който "президентът олицетворява единството на нацията", но забравят какво пише в чл.11, според който "не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа". Антиконституционното поведение на ДПС за тях не е проблем, макар и да сочат, че въпросът на Радев е предизвикал "неодобрение сред българските граждани от турския етнос и мюсюлманите - и не само" (кои други?). Защо не са назовани други етноси и религии, а се акцентира на мюсюлманите, които според писмото били 14% от населението на страната? Откъде са тези данни, след като при последното преброяване през 2011 г. мюсюлманите са били 7,83%? През септември започва ново национално преброяване и ще се види доколко претенцията на ДПС за двойно по-голямо число е оправдана. Във всеки случай дори с това писмо ДПС се саморазобличава като етническа партия.

Ако беше случайно недоглеждане, авторите на писмото, които едва ли са само тримата евродепутати, щяха да си направят изводи как да не се злепоставят в Брюксел. Но в текста личи вече отработен стил. Въпреки че август е отпускарски месец и Европарламентът е празен и полутъмен, ДПС възприе тактиката да пръска вътре светлината на своите истини. През този период преди челната атака срещу Радев имаше други две писма срещу назначеното от него служебно правителство. Те също представяха ДПС като безпомощна жертва на държавен тормоз. Едното заклеймяваше вътрешния министър (Бойко Рашков), че преди изборите на 11 юли принудил посочени от него членове на ДПС да подпишат 10 200 предупредителни протокола да не нарушават обществения ред, което им подействало стресово в кампанията. И в това писмо най-важното нещо е премълчано: че мярката е имала за цел да гарантира честност на изборите, като предотврати купения вот.

По-сърцераздирателно е другото писмо, в което ДПС вменява на служебното правителство изобилие от грехове, защото е реагирало със специално решение от 4 юни в отговор на американските санкции за корупция срещу три лица по Закона "Магнитски". Сред тези лица, както е известно, е бившият депутат от ДПС и крупен олигарх Делян Пеевски. Но името му не е споменато в писмото, което скрива, че ДПС се впуска в защита на човек с лоша международна репутация, пакетиран заедно с друг олигарх от хазартния бизнес - Васил Божков.

Авторите на писмото осъждат както американските санкции като незаконни и противоречащи на европейските директиви, така и българските власти, които въз основа на тях са съставили "черен списък" на 121 свързани физически и юридически лица. Едва ли са разчитали на правна неграмотност на евродепутатите, защото са го адресирали до председателите на две специализирани комисии в ЕП по въпросите на човешките права, корупцията и върховенството на закона - Хуан Фернандо Лопес Агилар, председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и Адриан Васкес Лазара, председател на Комисията по правни въпроси. И двамата са испанци и би трябвало да знаят, че Испания бе от държавите, които дълги години помагаха за издигане на европейската правна култура в България. Само че единият е социалист и игра важна роля в ЕП за разобличаването на партията на Бойко Борисов ГЕРБ като нарушителка на върховенството на закона, а другият е либерал от политическото семейство на ДПС.

Въпреки различната си политическа принадлежност двамата би трябвало да я надмогнат, когато става дума за международно преследвана корупция. Затова ДПС показа недостатъчна предпазливост, търсейки закрила в чужбина на Пеевски и свързани с него лица. Но при подреждането на партийните ценности явно той продължава да стои твърде високо, щом се прави такъв отчаян опит за представяне на санкционираните по "Магнитски" лица и техните производни като беззащитни жертви на държавен и международен произвол. По адрес на служебното правителство е плиснат цял казан чернилка: "Смятаме за неоспоримо, че Министерският съвет на Република България е нарушил основните принципи на Европейския съюз, включително правото на справедлив процес, правото на защита от преследване, нечовешко и унизително отношение, презумпция за невиновност, свобода на изразяване, свобода на избор на професия и право на труд, свобода на стопанската инициатива и равенство пред закона, които са основни принципи и са прокламирани в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за Защита на правата на човека и основните свободи."

И как е станала тази държавна срамотия?

Чрез призив на премиера Стефан Янев към банките да замразят сметките на свързаните лица (много от които са милионери). В резултат на това ето на какво са обречени горките милионери: "Това ще направи за тях практически

невъзможно да имат какъвто и да е контакт с публичните власти в собствената си страна, както и няма да могат да задоволяват най-елементарните си основни нужди - като вода, храна, електричество, здравеопазване, получаване на заплати и пенсии, плащане на данъци и такси". Ето такава държава е България! Дори затворници не би трябвало да лишава от хляб и вода, а собствените си милионери, които лишава от достъп до банките, на практика ще лиши и от достъп до публичните институции, защото как да се явят там с празни ръце и джобове? По този въпрос Васил Божков е давал няколко пъти обяснения в своя профил във Фейсбук.

Затънало в такива кахъри, ДПС не вижда друга надежда, освен да се примоли за помощ в Брюксел. Засега не долита нито звук за подкрепа. Но отпуските свършват и нечий солидарен глас може да се отзове. Тогава Карадайъ официално ще има основания да ни заяви, че там е открил своята истинска родина.