По официална статистика на СЗО повече от 300 млн. души по света страдат от астма. Проучване, направено през 1997 г. в България, показва, че около 9% от населението има астма

„Това е най-честата хронична болест в детска възраст, която създава особено големи проблеми в училище“, каза в „Тази сутрин“ по bTV доц. Мария Стаевска, началник на Клиниката по алергология в Александровска болница.

По думите ѝ около 40% от пациентите със сенна хрема правят и астма.

„Този сезон беше доста агресивен и много от пациентите получиха пристъпи за първи път“, допълни тя.

Доц. Стаевска успокои, че поленовата астма не е нещо страшно и се контролира добре с лекарства и дори може да бъде излекувана с подходяща имунотерапия, назначена от алерголог.

Оплакванията може да започнат още от ранна детска възраст. Пикът на сенната хрема обикновено е тийнейджърската възраст. По данни във Великобритания около 50% от децата вече са със сенна хрема. Доц. Мария Стаевска уточни, че не е невъзможно на 30 или 40-годишна възраст човек да отключи сенна хрема.

Вече веднъж развита, астмата се контролира с медикаменти. Доц. Стаевска посъветва бременните и майките с малки деца да не пушат, защото това увеличава шанса децата им да станат хронични астматици. Тогава лечението е хронично.

„Това е другият проблем. Все още астмата убива, въпреки че грижата за астматиците е много по-добра в съвременната медицина. Има лечение, но пациентите не го ползват. Инхалаторните кортикостероиди не са най-лошото нещо, което може да се случи на човек. Помпите са, за да не се взимат орални кортикостероиди. Направени са така, че да влиза много малко и само да потиска възпалението, без да пречи на човека“, обясни още алергологът.

Сега е дървесният сезон, а в края на май е пикът на тревния. В България най-много пациенти имат алергии към треви.

„Хубаво е тези хора да избягват да се движат в паркове в пика на цъфтежите. Когато се прибират вкъщи, да измиват ръцете си. Носенето на маска също до голяма степен предпазва. В пика на полените е хубаво жилището да се проветрява сутрин и вечер, а не през деня“, посъветва още доц. Стаевска.

Алергологът отбеляза още, че хроничните неинфекциозни болести в съвременния свят се увеличават все повече – автоимунните, алергичните, туморите, затлъстяването, сърдечносъдовите, аутизмът и др.

„За всички тях се смята, че има проблем с тази увеличена пропускливост на нашия контакт с околния свят. Замърсяването на околната среда, пакетирането на различни продукти с консерванти и оцветители. Всичко това до голяма степен увеличава пропускливостта на нашата бариера и започват да навлизат тези фактори от околната среда. Променят нашия микробиом, а оттам и взаимоотношенията с имунната система“, обясни доц. Стаевска.

Ако не се вземат спешни мерки, най-вероятно това ще продължи, предупреди тя.