При новите сгради от последните 25-30 години не се очаква да има някакви сериозни проблеми

Трудно може да покрием всичко, което се каза и не се каза след земетресението в Турция и поуките, които да си вземем, но ако трябва да изведем най-важното, е, че не сме застраховани да се случи и в България. Трябва да познаваме сградите, които обитаваме, и да сме по-подготвени, за да реагираме без шок. Но важно е да говорим. Не можем да повлияем на природата, но можем да вземем необходимите мерки, за да реагираме адекватно и дадем най-малко разрушения и най-вече човешки жертви.

Dir.bg разговаря с доц. д-р инж. Димитър Стефанов, ръководител на секция "Сеизмично инженерство" в департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към Националния институт по геофизика, геодезия и география - БАН. Той е завършил ВИАС, специалност "Промишлено и гражданско строителство". Стефанов е специалист с богат опит в областта на сеизмичното инженерство, динамика на конструкциите, моделиране и анализ на строителни конструкции и съоръжения, оценка на сеизмичната уязвимост и сеизмичния риск.

България и като цяло Южна Европа са най-сеизмичните райони в Европа. У нас най-силните огнища са в района около Пловдив и Крупник, също и около Шабла.

Две основни неща ни каза доц. Стефанов - да познаваме добре сградите, които обитаваме, да подготвим раничка за спешни случаи и да имаме таен сборен пункт на семейството, където да се съберем при извънредно положение.

- Доц. Стефанов, има ли метод до момента в науката, който да прогнозира земетресение?

- До момента няма потвърдена информация достоверни научни методи да прогнозират земетресения с достатъчна точност за практически цели. Ако сте в състояние да прогнозирате в рамките на няколко часа, бихте могли да евакуирате примерно едно населено място. Но ако прогнозата не се сбъдне, това ще има много неприятни последици. Ако прогнозирате, че в рамките на една седмица, един месец, ще стане земетресение, то тази прогноза е лишена от практически смисъл.

В България са ставали много силни земетресения през първата половина на 20-и век - 1904, 1928 г. Има много разрушени сгради, особено в Пловдив и околните населени места, или т.н. Чирпанско земетресение. Оттогава са минали много години. Като се сменят поколенията, сегашните нямат никакъв жизнен или собствен опит как трябва да се реагира и какво да се прави.

Трябва да се работи за изграждане на сеизмична култура на хората

В тази област - за изграждането на сеизмична култура трябва много да се работи, хората да се информират. Много често ме питат какво да правим по време на земетресение. Има указания, които са разработени от специалистите за различните възрастови групи. Те могат да бъдат намерени на сайта на Българския червен кръст, на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".

- По време на земетресение, което продължава 1-2 минути, могат ли хората да реагират и какво да направят в тази извънредна ситуация?

- Ние разграничаваме два основни случая като астрономическо време. Земетресението да се случи през деня или да стане през нощта. Земетресението в Турция стана през нощта, което е по-неблагоприятният вариант, защото хората са сънени, излизат навън по пижами, а навън е студено. По-неблагоприятен вариант е да сме вкъщи. През деня активните хора отиват на работа, те са в движение, учениците са на училище. През нощта всички се прибират по домовете. От сегашните наблюдения от цял свят, по-проблематични са жилищните сгради. Така, когато земетресението е нощно време, има повече ранени и повече жертви. Освен това, колкото и голям да е шокът, ако има предварителна подготовка и хората знаят, че живеят в сеизмичен район, не бива да изпадат в шок и паника, а трябва да се адаптират. Давам пример винаги с Япония и щата Калифорния, САЩ, също Нова Зеландия.

При нас от години се говори да има целенасочена подготовка на населението, но не се случва.

- Нужно ли е това в България? Какво трябва да знаем?

- Нищо не пречи хората да бъдат подготвени и да знаят. Семействата трябва да информират децата какво се прави при земетресение. Всяко семейство да си назначи сборен пункт, който да го знаят само те и никой друг. Идеята е, че ако земетресението стане през деня, децата са на училище и детска градина, всички започват да звънят по телефоните, а обикновено мобилните оператори блокират. Тогава родителите хукват да търсят децата, децата хукват към вкъщи, затова е хубаво да имат място, на което да се съберат, ако са оцелели, и веднага да разберат кой в какво състояние е. Това са елементарни и много важни неща. Още от години има разработени програми в детските градини да се отделят по един-два часа, в които учителките казват на децата в конкретни ситуации какво да се прави по време на земетресение. Важно е да има свирка. В Турция все още имаше до вчера открити хора, все пак над 180 часа са минали, едно е да надуеш свирката, друго е да викаш през цялото време. Многобройните наблюдения, които имам показват, че има деца, които издържат много повече, човешкият организъм има невероятни способности. Сигурен съм, че още ден ще се намират, особено деца.

Децата имат невероятна способност да оцеляват.

Ще се намерят още хора, макар че се смята, че до седмия ден е максимум и след това човек не може да издържи.

Трябва да сме подготвени най-вече психически, да няма паника, да няма шок. Винаги съм давал друг пример. При високоетажните сгради над 7 етажа, не бива да се хуква панически по стълбите. Ползването на асансьора е забранено, всичко го знаят, но започва едно стремглаво евакуиране по стълбите през глава надолу. Тогава статистиките сочат, че хората получават наранявания от това блъскане и тичане, особено при по-възрастните. По-добре е да си останем на място, да се изчака, за да стане евакуацията по-спокойно. Основните трусове траят между 30-40 секунди. Един 15-етажен блок не може да се евакуира за това време. Жилищата не са проектирани за такава екстремна евакуация. При еднофамилните сгради евакуацията става бързо, но при многофамилните може да се изчака.

Всеки да се позаинтересува, в зависимост от това какво жилище обитава, къде има противоземетръсни шайби. Това не е лесен въпрос за обикновените хора, но може да се питат колеги или приятели. Много хора са установили от опит, когато закачате нещо на стената и пиронът не влиза, значи е бетон, а там, където е бетонът, е по-здраво. Във всеки случай може да застанете до асансьорна шахта, защото те са монолитни и са доста по-издръжливи. Да застанете под касата на вратата или под стабилна маса, са правила, възникнали много отдавна. Но тогава повечето от сградите са били тухлени. Когато падат тухлени мазилки, масата и касата ще ви спасят. В Турция, когато целите сгради рухват, тогава нищо не може да ви спаси. Това е възможно най-лошият сценарий и ние го наричаме сценарий на разрушение тип сандвич. Първите етажи се разрушават и всички плочи падат една върху друга. Това става за 4 секунди, за което време никой няма възможност да се евакуира.

- Често коментираме, че ако беше станало в България, щеше да има още повече жертви, вярно ли е и необходима ли е някаква промяна в изискванията по време на строителство и при нас?

- Нашите изисквания са европейски изисквания. Доколкото имам информация, турските норми също не са лоши, напротив. Проблемът е, че има сериозни нарушения в изпълнението. Първо много хора строят незаконно и е масова практика след известно време да се направи нещо като амнистия. Плаща се незначителна глоба и сградите се узаконяват. Очевидно е, че който е строил незаконно, не е спазвал правилниците. При нас от години това е невъзможно.

Строителството много силно регулиран отрасъл поради неговата висока степен на отговорност. Професията строителен инженер не е свободна професия, това е регулирана професия. Когато млад човек завърши университета, той с тази диплома не може да проектира. Той трябва първо да получи лиценз от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, където има две степени - първо ограничена правоспособност и пълна проектантска правоспособност след две години. След като инженерът конструктор направи проекта, задължително се минава през технически контрол. Техническият контрол е друг инженер, който има лиценз да проверява тези чертежи. Всеки чертеж е подпечатван от техническия контрол. След като мине през общината и получи одобрение за строеж, започва строителството и строителен надзор упражнява надзор на място. Така че до такава степен разрушения, каквито има в Турция, при нас няма да се случат.

При новите сгради от последните 25-30 години не се очаква да има някакви сериозни проблеми.

Всяко правило си има изключения, на места може контролът да е по-слаб, но при всички случаи това не е системно. В България имаме много стари сгради. Старите сгради не са осигурени, защото сеизмичното инженерство е млада наука, възникнала в началото на миналия век. Старите сгради са построени така, че да могат да понесат до някаква степен сеизмично въздействие, стига вътре да не е имало нерегламентирани намеси. Тази терминология използваме най-вече, когато се избиват тухлени зидове на първите етажи. Това са зидове, които се намират на централни улици по градовете. С оглед да се направят магазини или заведения, търговците избиват стените, за да се получи едно голямо помещение.

Класически пример за избиване на зидове на първи етажи е бул. "Витоша" в София, но до момента, без да са подсилени.

Това е класически пример за сградите по бул. "Витоша" в София от 30 години, но за момента няма механизъм, който да принуди собствениците да предприемат мерки за подсилване.

- Може ли да се прави подсилване и какво трябва да е то, възможно ли е при саниране и обновяване на сградите?

- Може да се направи, но това струва пари и някой трябва да го плати. Никой не желае да прави такава инвестиция, поради което проблемът стои години наред. Явно ще продължи, докато един ден не стане нещо драматично.

- Все пак може ли да се очаква в рамките на десетилетия да се прогнозира земетресение, има ли периодичност на това природно явление?

- Земетресението е природен феномен и се характеризира с три въпроса: къде, колко силно и кога. На първите два въпроса науката е дала отговор и този отговор се съдържа в картите за сеизмична опасност в МРРБ. Там е казано за различен период от време, между 475 и 1000 години, каква е сеизмичната опасност.

- При нас каква е?

Тази информация се съдържа в картите, които се намират в Националното приложение на еврокод 8 и всеки, който влезе в сайта на МРРБ може да ги види. Страната е разделена на различни области и всяка се характеризира с различна величина на максимално ускорение. Когато става земетресение, обикновено се казва какъв е магнитудът. Той е величина, която характеризира отделената енергия. Тя се получава и се изчислява въз основа на инструментални наблюдения на физичния параметър скорост на разпространение на сеизмичните вълни.

При инженерството тази величина не се използва, а се използва величината ускорение на земната повърхност. Това се прави, защото сеизмичните сили са инерционни и от първия закон на Нютон масата по ускорението дава инерционната сила. За да изчислят сеизмолозите инерционните сили, на тях им трябва ускорението. Това ускорение се измерва с уреди, които се наричат акселерографи, а другите са сеизмографи. Когато се проектира дадена сграда, първо се гледа локацията. Едно е в Бургас, друго е в София. Но това са параметри, които интересуват специалистите.

- Каква е разликата?

- И в София, и в Бургас, сградите са проектирани за една и съща степен на устойчивост

Разликата е голяма. Когато ме питат кои сгради са по-устойчиви, искам да стане ясно, че всички са проектирани за една и съща степен на устойчивост. В Бургас сеизмичното въздействие е ниско, в София е високо. Това се отчита при проектирането и съответно се осигурява, като се влагат повече стомана, повече бетон, повече елементи, които да поемат това натоварване. От тази гледна точка сигурността на сградите е една и съща. Не трябва никой да се притеснява, защото нормите са така направени, че в крайна сметка независимо къде е сградата, степента на осигуреност е една и съща. Това е идеята на нормите.

Но въпросът кои са сеизмичните райони в България не е важен, защото картите показват и при изграждането на всяка сграда тези параметри се отчитат. Когато правилата се спазват, резултатите са добри. Какво трябва да се стремим в крайна сметка да направим? Да направим всички сгради и съоръжения устойчиви, така че като стане земетресение, да не бягаме навън по пижами, а да изчакаме земетресението да мине, а сградите и съоръженията да устоят. Ако това се постигне, тогава проблемът се решава кардинално и няма нужда от излишна паника. Трябва да се стремим към сигурни сгради и съоръжения без разрушения, без жертви и ранени.

Ако всички сгради и съоръжения са сигурни, какво значение има кога ще стане земетресение. Нормите допускат известен процент повреди за определен период от време. Това се прави, защото в противен случай строителството ще стане много скъпо, ще трябва да се влагат прекалено много материали. Затова винаги се търси един компромис между сигурност и цена. Тези норми са възприети от експертите в цяла Европа. Същите числа са и при нас, ние не сме ги променили въобще.

- България ли се намира в най-сеизмичната зона в Европа, кои страни са най-застрашени?

- Южна Европа - Италия, Гърция, България, Испания са най-сеизмичните райони. Колкото по-нагоре отиваме в Европа вероятността от земетресения пада, но преди две години имаше в Хърватия и столицата Загреб за първи път от векове. Румъния също е сеизмичен район, особено Вранча, но имаше и в Западната част. Последните земетресения в Румъния нямат общо с това в Турция, защото са много далеч едно от друго.

- Ако се върнем на предишния въпрос, ако има специална апаратура, може ли да се види разместване на плочите, което ще причини земетресение?

- До момента няма такъв метод, който да дава надеждни резултати. Зоната в Турция, която е засегната, е с 500 километра обхват. Магнитудът 7.8 е много сериозен, това е огромно количество енергия. Има много жертви и разрушения. Това разбира се е вследствие на силното земетресение, но и на проблемите в строителството. В много клипове се вижда как до разрушената сграда има други сгради, на които дори прозорците на стъклата не са засегнати. Когато се строи по правилата, сградите издържат. Ако всички сгради бяха построение така, нямаше да има жертви и ранени.

- В България може ли да се очаква земетресение с такъв магнитуд?

- По отношение на магнитуда аз не мога да давам прогнози. Това, което се очаква като ускорение, съгласно нормите, е записано в картата. Това е параметър, с който широката общественост не е запозната. Магнитудът е характеристика на земетресението, ускорението е друго и хората нямат представа. Затова и няма нужда да ги объркваме. Ускорението е параметър, който интересува инженерите и специалистите в областта. Широката публика трябва да прочете какво трябва да се прави по време на земетресение и как да реагира. Да има раничка с вода, батерия, малко дрехи, да се разговаря с децата, всички да казват, че днес започва новият ден, но да имаме едно наум, ако нещо се случи какво трябва да направим, без паника и излишен шок.

Обикновено сградите, които обитаваме, са две - дома и работата или училището, и трябва да познаваме добре всяка от тях, за да знаем как да реагираме. Трябва да знаем, че не сме имунизирани. Моята баба е преживяла две войни и земетресение, винаги ми е казвала, че по-страшно нещо от земетресението няма, защото всичко се срутва за минути. Това, което можем да направим, е да повлияем на сградите, които обитаваме, и на собствената си култура, за да знаем какво да направим при земетресение.