Свикнали сме да чуваме все за изобретатели мъже. Повече мъже са сред известните и доказали се творци, художници, скулптори, архитекти и изследователи. Носителите на Нобелова награда също са предимно мъже.

Според статистиката, в края на 20 век само около 10% от всички патенти на света принадлежат на жени изобретатели.

Това не е защото жените са по-малко креативни, умни и способни да създават, напротив.

Те са изправени пред редица трудности още от зората на цивилизацията и от векове се борят за право на свобода и равноправие.

За да вдъхновим деня ви, а и за да напомним колко способни и творчески настроени могат да бъдат жените, сме подготвили един малък списък с най-влиятелните женски изобретения, които са променили живота ни и продължават да го променят и до днес!

Циркуляр за рязане на дървета

Вероятно малко хора знаят, а и на малцина би им хрумнало, че точно такъв мъжки инструмент би бил изобретен от жена! Странно, но факт!

В края на 18-ти век се появява една религиозна секта, известна като „шейкърите“. Те са хора, живеещи на комунален принцип и спазващи равенство между половете – нещо нетипично за онова време.

Табита Бабит, членка на тази общност, живееща в Масачузец, работила като тъкачка през 1810 година. Един ден тя наблюдавала двама мъже как режат големи трупи дърва с ръчен трион.

Тя сметнала, че ходът на триона е безполезен в момента, в който единият мъж не дърпа острието. Табита решила, че би било по-ефективно да не се губи енергия и завъртането на острието да бъде постоянно.

Така се ражда идеята за кръгло назъбено острие, което да се движи постоянно чрез задвижващ механизъм.

За съжаление, поради молба от страна на общността, Бабит не могла да подаде молба за получаване на патент за циркуляра, въпреки „толерантността на общността“.

Бисквитките с шоколадови парченца, които днес познаваме като „кукис“

Тези бисквити са едни от най-любимите на всички, особено напоследък. Предлагат се под всякакви форми и с различни вкусове по магазините и кафетериите.

Заслуга за тяхното създаване има една бостънска диетоложка и преподавателка по здравословно хранене Рут Уейкфийлд.

Тя и съпругът и решават да напуснат Бостън и да се установят в една стара къща, изпълняваща функция на митница, в която на преминаващите конници им се налагало да плащат данък и пътни такси, преминавайки оттам.

Уморените пътници минавали с конете си, грабвали нещо за хапване за из път и продължавали.

Така един ден семейството превърнало старата къща в голям хан, където посетителите можели да се насладят на прекрасните кукис с парченца шоколад.

Идеята за тях идва, когато през 1930 година госпожа Уейкфийлд прави набързо маслени бисквити и решава да натроши парченца шоколад Нестле, който още тогава е доказан на пазара за шоколадови изделия.

Бял коректор за хартия

Въпреки че днес почти всички използваме компютър, където по електронен път е много по-лесно да се поправят технически грешки, почти на всяко бюро се намира и по един бял коректор, който ни е пръв помощник в коригирането на хартиени документи.

Това гениално „изобретение“ хрумва на една тексаска машинописка на име Бет Греъм, която работила през 1950 година като секретарка в Тексаската банка.

Тя с ужас наблюдавала колегите си как преписват на пишеща машина сгрешените документи, което забавяло работата изключително много. На самата нея й се налагало да прави същото, когато допусне грешка при печатането.

Един ден Бет решава да смеси бяла темперна боя на водна основа с обикновена блажна боя.

Тя прави тази удивителна рецепта в кухнята си и след като започва да я прилага в работното ежедневие, сместа добива широка популярност сред колегите й.

Всички започват да искат по едно шишенце от гениалния продукт и така през 1958 година Греъм получава патент за изобретението си, което употребяваме и до днес.

Компютърен компилатор и компютърни езици за програмиране

Когато мислим за компютърния напредък се сещаме за мъже, станали известни с компютърните иновации, които са въвели – Бил Гейтс, Стив Джобс, Алън Тюринг, Чарлз Бабидж, Джон Атанасов.

Но адмирал Грейс Мъри Хопър заслужава истинско признание за ролята си в компютърната индустрия.

Тя се присъединява към армията през 1943 година и е изпратена в Харвардския университет, където работи на първия мащабен компютър в САЩ, създаден от IBM.

През 1950 година Хопър разработва компилатор, който превежда команди от английски език и ги превръща в компютърен код. Това устройство помага на програмистите да могат по-лесно да отстраняват грешките при написването на различни програми.

Освен това тя ръководи и разработването на така наречения Общ бизнес-ориентиран език (COBOL) – един от първите езици за компютърно програмиране.

Адмирал Грейс Хопър е получила множество награди за прекрасната си работа, включително името й да бъде дадено на американски боен кораб.