В България има остър недостиг на квалифицирани кадри в почти всички отрасли – и в IT сектора, и в транспорта, и в индустрията, и в строителството, и в туризма.

Лошото е вече, че нашите членове ни информират почти ежедневно, че недостигът не е само в сегмента на квалифицираните и висококвалифицираните кадри, а и в средното ниво и дори при кадрите без никаква квалификация. Това каза председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев пред Блиц.

„С други думи, ръстът, който до този момента осигуряваме като отговорни предприемачи и инвеститори, вече отразява максималното „изстискване“ на наличните ресурси. Оттук нататък без държавна политика и рязка промяна в тази насока трудно можем да говорим за по-високи нива на икономически растеж“, смята Домусчиев.

Според него решение на този проблем има и той е свързан с възможността да се внася работна ръка отвън. „Ние не откриваме топлата вода, а гледаме примера на държави като Полша, които за изключително кратки периоди успяха да осигурят работна ръка за индустриите си в размер на милиони новопостъпили чужденци на техния пазар на труда“, добави той. Според него и България може да се възползва от този „инструмент“, но трябва да се сключат междудържавни споразумения и така чужденци от Украйна, Беларус, Молдова и Виетнам да получават разрешителни за работа в рамките на десетина дни без никакви административни усложнения. 

„Като начало КРИБ предлага да започнем с мотивирано завръщане на лица от български произход, които бързо могат да докажат това, визираме главно Украйна и Молдова (бесарабските българи), които дори по силата на сегашното законодателство много бързо могат да започнат работа в очакване на решаване на тежките визови формалности, които ние смятаме, че трябва за тях да отпаднат. Досегашната практиката показва, че наетите по този начин лица от български произход имат нужната мотивация, работят много добре и се вписват в нашия пазар на труда почти без адаптационни периоди“, коментира Домусчиев.

Според него тези, които извършват контрабанда на лекарства, трябва да бъдат наказани като криминални престъпници, а регламентираният бизнес в здравеопазването да има добра среда за растеж и инвестиции. „Не може да има постоянен натиск върху цени, върху маржове, да се очаква бизнесът да носи тежестта на забавени разплащания, дефицит в бюджета и в същото време сиви и изцяло незаконни структури да са необезпокоявани“, смята председателят на КРИБ.