Специалистът по дентална медицина, д-р Ета Доганова е трето поколение лекар по бащина линия.

Дядо й, Александър Доганов, е бил педиатър, покойният й баща, уважаваният в близкото минало д-р Роман Доганов, беше кардиолог, покойният й брат, д-р Александър Доганов, също бе кардиолог. А единият от синовете й, Роман, вече върви по стъпките на майка си и е млад зъболекар, така че той е четвъртото поколение медици Доганови.

За фамилия Доганови медицината е съдба, по-точно би било да се каже карма. Още като завършва гимназия, д-р Доганова знае, че ще учи медицина. Мечтае да стане хирург, но баща й е твърдо против. Съгласен е да следва медицина, но не и хуманна. Така, след кратък бунт/и мигриране в дома на приятелка/ младата Цветанка Доганова, която всички наричат Ета, решава да учи дентална медицина.

39 години вече д-р Доганова работи като зъболекар и е убедена, че „ще продължи да работи, докато е жива и здрава!“. Освен като специалист по терапия, д-р Доганова се е доказала и като добър администратор. През 1990 година спечелва конкурс за завеждащ специализирано терапевтично отделение, което ръководи до 2000-та. Интересен е фактът, че когато се явява на конкурса пред комисия от Стоматологичния факултет на Медицинската академия – София, д-р Доганова отказва покана за асистентска работа в катедра „Терапия“, като признава, че предпочита родния Русе, спомня си тя.

От месец юни същата година, след конкурс, е избрана за управител на преобразуваната Стоматологична поликлиника в Стоматологичен център.
Д-р Доганова признава, че от 27 години работи по дванадесет часа на ден. До обяд се занимава с административната работа, а следобед е с пациенти. Споделя, че „в кабинета си почива“. Харесва й тази специалност, интересно й е. Допада й екипната работа. Обича трудните случаи в областта на оралната патология и в диагностиката, както и в лечението им. С тревога отбелязва, че през последните години се наблюдава увеличаване на неоплазмите в устната кухина. Сред основните причини за онкологичните случаи в оралната патология са стресът, вредните храни, радиацията, смята пародонтологът.

Разговаряме с д-р Ета Доганова в кабинета на Центъра по дентална медицина, а телефонът й не спира да звъни. Търсят я пациенти, настояват за час, подчертават, че техни познати са я препоръчали, тъй като са останали доволни от нея. Графикът на д-р Доганова се оказва запълнен за следващите две седмици, но все пак успява да ги вмести, където има пролука. Казва, че в работата си се води от своето лично отношение към пациента, от индивидуалния подход към него и от желанието си да му помогне максимално. Намира професията на зъболекаря за тежка професия, необходима е координация между крак, глава и ръка по време на работа. От дядо си, педиатъра д-р Александър Доганов, пък е запомнила, че „истинският лекар има морал и че само шарлатаните в бранша са богати“.

Докато разказва увлекателно, дългогодишният управител на Центъра по дентална медицина гаси поредната изпушена цигара. Признава си, че пуши по една кутия на ден . От 1972 година е пушач. Няма намерение да ги спира, дори уточнява, че баща й, д-р Роман Доганов, е пушил по три кутии. Няма време за спортни занимания, нито желание. Диети не е спазвала никога, просто по природа е такава. Бих казала с фигура на момиче.

Все пак, става дума за любимото й занятие извън работата. Хоби – да, пиша книги, признава д-р Доганова. Започнала е работа паралелно върху три книги. Първата е за фамилия Доганови. Освен поколенията лекари, родът по бащина линия е известен и с факта, че дядо й, Никола Доганов, е бил кмет на Русе. Любопитното за читателя е, че той е първи братовчед с Любен Каравелов. Прабаба й Стоянка Доганова пък е една от първите жени учителки в Русе след Освобождението и е председател на Женско благотворително дружество ,,Добродетел“.

Втората книга, която замисля д-р Доганова, ще е посветена на Илия Трифонов, бащата на баба й. Цветанка. Той е бил народен представител в осмото и деветото народно събрание и от 1891-1899 година е в Русенската градска управа.

Третият проект на д-р Доганова е също амбициозен и е свързан с изследване на зъболечението в Русенска област от 1864 година, до днешно време. Идеята за това изследване се ражда във връзка с 60-годишнината от създаването на държавната стоматологична помощ.

Разучавайки историята на бившата стоматологична поликлиника, д-р Доганова изчита над 2000 страници от архива й, като попада на факта, че русенецът Борис Малчев е сред основателите на Българското зъболекарско дружество. Това още повече я амбицира да продължи напред. Събрала е много материал, включително и снимки, и за трите книги, и е започнала да ги пише на компютъра. Дано има живот и здраве, за да излязат на бял свят, надява се д-р Ета Доганова.

Валя Караджова, zdravedae.com