България е сред страните от ЕС, в които "систематично" се мами и злоупотребява с аграрните субсидии, сочи доклад на Зелените в ЕП. Той дава примери за корупция и измами, с чиято помощ се обогатяват бизнесмени и политици, пише Дойче Веле

България е сред страните от Средна и Източна Европа, в които "систематично" се мами и злоупотребява с аграрните субсидии на ЕС - това се твърди в доклад на фракцията Зелените/Европейски свободен алианс в Европарламента. Освен срещу България, авторите на доклада отправят критики срещу Унгария, Чехия, Румъния и Словакия.

В чии ръце отиват парите на ЕС?

Докладът, озаглавен "Къде отиват парите на ЕС?", анализира систематичните слабости на структурите за аграрни субсидии и дава примери за корупция и за измами, с чиято помощ се обогатяват бизнесмени и политици от изброените страни. А това, освен всичко друго, подкопава и принципите на правовата държава в тези страни членки, пишат авторите. Депутатката от фракцията на Зелените Виола фон Крамон твърди, че Еврокомисията си затваря очите за случващото се, а и правителствата на държавите от ЕС не взимат достатъчно мерки срещу тези практики.

Един от проблемите е, че общата селскостопанска политика на ЕС насърчава най-вече крупните аграрни структури, твърди фон Крамон и добавя, че европейският бюджет не бива да бъде "магазин на самообслужване за жадни за власт бизнесмени и правителствени ръководители".

Според авторите на доклада, в момента е необходимо радикално преосмисляне на селскостопанските субсидии, защото освен че се стига до множество злоупотреби,  в сегашния си вид те вредят и на природата, и на човека. Въпреки че миналата година бяха направени някои промени, от най-сериозното перо в бюджета на ЕС все още печелят предимно онези, които разполагат с най-големи селскостопански площи, даващи и най-много продукция.

14 от общо 84-те страници в анализа на Зелените са посветени на България. Авторът на тази част Димитър Събев посочва, че редом с Чехия и Словакия, България е една от страните, където делът на големи фермерски предприятия е най-висок. Той припомня, че през 2019 година българските фермери са получили 1,144 милиарда евро - значителна сума, която съставлява около 2% от прогнозирания за 2020 година БВП в България. Но преобладаващият дял от тези субсидии се стича в ръцете на няколко големи арендатори, четем още в доклада. Така например през 2018 година 2,4% от бенефициентите в България са получили общо 45% от всички директни плащания.  

Някои от най-богатите получават милиони

Авторът на частта за България цитира изводите на разследващи журналисти, неправителствени организации и университетски експерти, според които лъвският пай от аграрните субсидии отива в ръцете на малко едри фермери - около 100 на брой, според тематичния доклад на Института за икономически изследвания. "Този брой може и да е условен, но вън от съмнение остава фактът, че някои от най-богатите хора в страната годишно се субсидират с милиони от парите за общата селскостопанска политика на ЕС. Това циментира тяхната икономическа мощ и политическото им влияние. Има индикации, че публичните институции и агенции осигуряват политически и правен комфорт за най-големите играчи", пише още в частта за България.

Според критичния анализ на Зелените, крупните арендатори в България често разделят имотите си между няколко компании, които формално са собственост на различни членове от семействата им. В други случаи една холдингова компания контролира директно няколко големи получатели на европейски селскостопански субсидии, четем още в доклада. В края на частта, посветена на България, авторът Димитър Събев обобщава:

"Системата за администриране на селскостопанските субсидии в България има редица недостатъци: информационно затъмнение, липса на целенасочена подкрепа за малките фермери, многобройни вратички за избягване на ограниченията за директни плащания, подсигуряване на удобна правна и административна рамка за големите играчи."

В доклада се изтъква и това: че в България малките предприятия са изправени пред твърде големи бюрократични препятствия. Заради тях те често се провалят още при подаването на молбата за отпускане на директни плащания.