Европейските средства помагат на икономиката.

Това е основният извод от доклада на Министерство на финансите (МФ) „Фондове на ЕС в България: Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз“, пише Инвестор.

Макар че някои икономисти се изказват крайно негативно по темата еврофондове и смятат, че парите от Брюксел по-скоро „разглезват“ получателите им и изкривяват икономическата среда, числата говорят друго.

Добре е също да отбележим, че в края на програмния период средното изпълнение на програмите не надвишава 50%, както се вижда от доклада.

Повече разполагаеми средства

През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до средства по линия на на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в размер на 9,9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми. В сравнение с периода 2007–2013 г. разполагаемият ресурс е по-голям с 5,2%. Към 31 декември 2019 г. средното изпълнение на програмите е 41,9%, като са извършени плащания по програми на обща стойност 4,901 млрд. левро, в т.ч. средства от ЕС в размер на 4,136 млрд. евро.

Важно е да уточним, че оценката на Министерството на финансите е изготвена чрез инструмента СИБИЛА 2.0*. Оценката на въздействието включва краткосрочни ефекти към края на 2019 г. от реалното изпълнение на програмите. Трябва специално да се отбележи, че доколкото тя е направена с данни за реално разплатените средства по програмите към края на 2019 г., в нея не са отразени част от средносрочните ефекти, както и дългосрочните такива от реализираните интервенции. За тяхното пълно проявление е необходимо да бъде разглеждан доста по-дълъг хоризонт.

Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции. Косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план.

Следва да се отбележи също така, че направените симулации нямат за цел да оценят адекватността на разпределението на тези средства в различните ключови области и сфери, пише в докалда. В този смисъл, оценените ефекти от усвояването на средствата не представляват непременно максималните ползи, които страната би могла да извлече от посочените средства.

БВП

През разглеждания период производството и БВП на България нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Симулациите показват, че ефектът върху БВП от средствата от ЕСИФ към края на 2019 г. е увеличение с 6,2% спрямо сценария без евросредства. Позитивната роля в средносрочен план ще е свързана както с увеличаването на количествената характеристика на наетите ресурси (труд, капитал), така и с подобряване на качествения им компонент. Повишаването на качествената характеристика на наетия трудов ресурс позволява увеличение на неговата производителност, а оттук и на общата факторна производителност. В резултат на това икономиката се позиционира на по-висока траектория на икономически растеж, посочват от МФ в доклада.

Положително въздействие върху икономическото развитие се наблюдава и при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор, т.е. инвестициите. Към края на 2019 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано, ако нямаше европейски фондове, с 20,4%.

Ценовото равнище в страната претърпява слабо увеличение (1,7% за периода 2014–2019 г. спрямо базисния сценарий) поради вливането в икономиката на средствата от ЕС. Това е обяснимо на фона на все още набиращото скорост усвояване и на краткия период за проявление на дадения ефект. Въпреки това, дори и при очакваното последващо ускоряване на процеса на изпълнение на оперативните програми, ефектът върху ценовото равнище се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката. Увеличаването на платежоспособното търсене в малка отворена икономика, която не може да влияе на световните цени, по-скоро рефлектира в ускоряване на растежа на вноса на стоки и нефакторни услуги.

Симулациите на МФ потвърждават, че изпълнението на Споразумението за партньорство е довело до нарастване на вноса (10,8% спрямо базисния сценарий). Това от една страна е свързано с по-високия растеж на доходите, а от друга - произтича от нарасналото производство. Икономиката се характеризира с висока пределна склонност към внос, произтичаща както от ниската й суровинна обезпеченост, така и от стремежа за повишаване на производствената ефективност посредством внос на по-производителни и суровинноспестяващи оборудване и технологии.

Същевременно износът на стоки и нефакторни услуги също нараства леко спрямо базисния сценарий, като ефектът към края на 2019 г. е 0,7%. В дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на ЕСИФ към увеличението на износа на страната. Това ще е в резултат както от по-голямото производство, така и от подобряването на конкурентните позиции на местните производители заради по-високата производителност на труда и ефективност на производствения процес.

Пазар на труда

В резултат на интервенциите, финансирани по оперативните програми през разглеждания период, се наблюдава положителна промяна по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица. Към настоящия момент това се дължи основно на преки ефекти от вливането на средствата в икономиката (откриване на работни места). В средносрочен и дългосрочен план се очаква да се проявят също така и косвени ефекти (намирайки изражение в повишаване на качеството на заетите и работната сила като цяло). Последните се проявяват и в допълнително увеличаване на производителността на труда. Същевременно по високата заетост и редуцираната безработица позволяват ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект върху средната работна заплата към края на 2019 г. достига 5,2%.

Симулациите показват позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 10,3% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и съответно редуциране с 4,7 пр.п. на коефициента на безработица спрямо сценария без еврофондове. Следва да се има предвид, че голяма част от реализираните през периода мерки се отразяват директно върху увеличение на заетостта, като техният ефект в краткосрочен план е по-голям, отчитат от МФ.

За разлика от наблюдаваните предимно преки ефекти върху заетостта, работната сила и безработицата, очакваното позитивно влияние върху производителността на труда е предимно косвено. Повишаването на качествените характеристики на човешкия капитал ще рефлектира в средносрочен план в повишаване на общата факторна производителност и дълготрайно нарастване на производителността на труда в икономиката, става ясно от доклада.

Програми

Общият бюджет на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) е 1,88 млрд. евро., от които 1,604 млрд. евро са от Брюксел. Това е 16,2% от общата помощ на ЕС за периода 2014–2020 г. Към края на 2019 г. реално изплатените средства по програмата възлизат на 750 млн. евро, от които 638 млн. евро за сметка на ЕС по всички приоритетни оси. Степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата достига 39,8%.

Тази програма предвижда изключително инвестиции в развитие на транспортната инфраструктура в страната. Към края на 2019 г., в резултат на сравнително по-структурния характер на мерките, финансирани чрез средствата от програмата, се наблюдават скромни краткосрочни ефекти. Първите преки ефекти от изпълнението на ОПТТИ се изразяват в лек ръст на производството и частните инвестиции най-вече в сектор строителство, предвид на дейностите по изграждане на инфраструктура, става ясно от доклада на МФ.

Наблюдава се и известно нарастване на вноса, което е свързано с необходимостта от осигуряване на суровини и инвестиционни стоки за реализация на инвестиционните намерения. Това води до леко влошаване на текущата сметка. В краткосрочен план не е налице значителен ефект върху бюджетния баланс, въпреки необходимостта от съфинансиране на изпълняваните проекти, като противодействащите фактори са тези, свързани с подобряването на икономическата конюнктура.

Общият бюджет на ОП „Околна среда“ (ОПОС) за периода 2014–2020 г. е 1,770 млрд. евро, от които 1,504 млрд. евро са принос на ЕС. Изпълнението ѝ стартира през 2016 г., като към 31 декември 2019 г. по оперативната програма са изплатени 478 млн. евро, от които 407 млн. евро са за сметка на ЕС. Степента на усвояване2 на средствата от ЕС по програмата достига 27,1%.

Програмата предвижда интервенции основно в екологична инфраструктура. Предвид относително скромното изпълнение на програмата към края на 2019 г., преките ефекти от изпълнението ѝ са концентрирани предимно по линия на увеличаване на частните инвестиции (с 0,4%), а оттам и на вноса на стоки и услуги поради необходимостта от внос на част от необходимите за реализацията на инвестициите суровини и инвестиционни стоки. Съответно това рефлектира и в известно влошаване на текущата сметка на платежния баланс.

В дългосрочен план направените инвестиции ще допринесат за по-добри условия за правене на бизнес и подобряване на качеството на живот в населените места, а оттам и за нарастване на производството в страната и подобряване на конкурентните позиции на българските фирми. Едно от непосредствените влияния на инвестиционните разходи по линия на ОПОС ще бъде в посока на подобряване на условията за туристическа дейност в българските региони и потенци-ала за привличане на инвестиции в този сектор.

Инвестициите в екологична инфраструктура ще повлияят положително и върху разширяването на т.нар. зелена икономика, която включва сектори като преработката на отпадъци и по-ефективно използване на природните ресурси. Всички тези очаквани дългосрочни влияния върху икономиката на страната ще се отразят положително и върху останалите показатели като заетост, безработица, средна работна заплата, износ, частни инвестиции и държавен бюджет.

Общият бюджет на ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) за периода 2014–2020 г. е 1,543 млрд. евро, от които 1,311 млрд. евро са принос на ЕС. Към края на миналата година по оперативната програма са изплатени средства по всички приоритетни оси на програмата в размер на 794 млн. евро, от които 679 млн. евро от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата към този момент е 51,8%.

ОПРР има основен фокус върху изграждането на инфраструктура на местно равнище. Към края на 2019 г. се наблюдават непосредствени преки ефекти върху частните инвестиции (увеличение с 0.9%) и външната търговия, свързани с реализация на инвестиционните намерения, които са характерни за програмите, ангажирани основно с изграждане на инфраструктурни обекти.

По отношение на бъдещото усвояване на програмата в краткосрочен и средносрочен план се очаква в резултат на увеличената строителна дейност да бъде наблюдавано временно увеличе-ние на икономическия растеж в сравнение със сценария без инвестиции в тази област, като към края на 2019 г. то се равнява на 0,3%. В дългосрочна перспектива нетният ефект от ОПРР ще е изразено положителен, предвид подобрената бизнес среда и възможностите за дългосрочен и устойчив растеж. Целенасочени инвестиции в подходяща инфраструктура за регионите ще допринасят за по-равномерно разпределен и устойчив дългосрочен растеж.

Общият бюджет на ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) за периода 2014–2020 г. е малко над 1 млрд. евро, от които 938,6 млн. евро са принос на ЕС. Към 31 декември 2019 г. реално изплатените средства по програмата възлизат на 624 млн. евро, в т.ч. 537 млн. евро за сметка на ЕС по всички приоритетни оси. Степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата достига 57,2%.

Програмата е преобладаващо насочена към подобряване на характеристиките на работната сила, а оттук и към подобряване на конкурентоспособността на българското производство. В дългосрочен план програмата ще допринесе съществено за по-балансиран и устойчив растеж и намаляване на социалните различия. Увеличените частни инвестиции и нарасналото потребление ще създадат условия за разширяване на търсенето на българското производство на местните пазари, което ще се отрази в цялостно нарастване на икономическата активност. В тази по-сока ще влияе и подобряването на качеството на човешкия капитал, като в резултат на това ще намалее значително разликата в темповете на растеж на вноса и износа в резултат от инвестициите по линия на ОПРЧР.

Следва да се открои и социалната функция на оперативната програма, т.к. тя съдържа нарочни мерки за социално включване и насърчаване на социалната икономика. Ето защо, наред с осигуряването на повече и по-качествена заетост, тя влияе положително и върху намаляването на бедността, намаляването на безработицата и включването на пазара на труда на хората със специфични потребности, констатират от МФ.

Общият бюджет на ОП „Добро управление“ (ОПДУ) за периода 2014–2020 г. е 334 млн. евро, от които 284 млн. евро са принос от ЕС.

Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата е на сравнително ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 92 млн. евро, от които 79 млн. евро от ЕС, по всички приоритетни оси. Степента на усвояване2 на средствата от ЕС по програмата достига 28% към разглеждания период. Поради ниския размер на усвоените средства към края на 2019 г., по програмата все още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели.

Средствата по ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“ (ОПИМСП) за периода 2014–2020 г. са в размер на 102 млн. евро, които са изцяло от ЕС. Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата възлиза на 102 млн. евро, от които всички средства са от ЕС по единствената приоритетна ос. Това представлява 100% изпълнение на програмата към разглеждания период. С нея се финансират операции под формата на гаранции за отпускане на кредити за малките и средни предприятия. В краткосрочен план значителен е ефектът върху частните инвестиции, привлечени към реализираните финансови продукти. Непосредствено отражение на програмата се наблюдава и върху платежния баланс, като е налице известно подобряване на текущата сметка, въпреки необходимостта от внос на суровини и инвестиционни стоки за реализиране на инвестиционните намерения. В допълнение, отчита се леко повишаване на заетостта, а оттам и на частното потребление.

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014–2020 г. е с бюджет от 2,917 млрд. евро, от които 2,366 млрд. евро са принос от ЕС. Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата навлиза в напреднала фаза, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 1,165 млрд. евро, от които 933 млн. евро от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата възлиза на 39,9%, като е стартирало изпълнението на 13 от общо 17 мерки по програмата. Програмата за развитие на селските райони концентрира сериозен финансов ресурс за модернизиране на земеделието и преодоляване на икономическото изоставане на селските райони. Целта е в резултат на интервенциите да се създадат възможности за местна заетост и подобряване на качеството на живот и съответно на национално ниво да се постигне по-балансиран икономически растеж. 

В резултат на изпълнението на програмата за разглеждания период към края на 2019 г. се наблюдава известно положително отражение върху частните инвестиции в размер на 2,9% и влошаване на показателите, свързани с вноса на стоки и услуги, текущата сметка и до по-малка степен бюджетния баланс. Увеличението на вноса в резултат на изпълнението на програмата е сред най-непосредствените ефекти на макрониво и е свързано с необходимостта от внос на суровини и инвестиционни стоки за пряка реализация на инвестиционните намерения. Краткосрочен негативен ефект се наблюдава и по отношение на бюджетния баланс, като той отразява непосредствената нужда за осигуряване на съфинансиране по програмата.

От друга страна, съпровождащото увеличаване на частните инвестиции до известна степен неутрализират влошаването на бюджетния баланс. В краткосрочен план се наблюдава и скромно увеличаване на заетостта, а оттам и на частното потребление от 0.6% спрямо базисния сценарий. В средносрочен и дългосрочен план ефектите от направените инвестиции се очаква да имат нетен положителен принос, за разлика от наблюдаваното към момента краткосрочно въздействие в резултат от увеличение на производството и съответно на износа и приходите в държавния бюджет.

Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014–2020 г. е с бюджет от 113,5 млн. лв., от които 88 млн. евро са принос от ЕС.  Към 31 декември 2019 г. изпълнението на програмата е на ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 24 млн. евро, от които 18,7 млн. евро от ЕС по първа, втора, трета, четвърта, пета и седма приоритетна ос. В резултат на това степента на усвояване2 на средствата от ЕС по програмата възлиза на 21,3%. Поради ниската сума на усвоените средства до края на 2019 г., по програмата все още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели.

*Инструментът СИБИЛА 2.0 изисква разпределянето на разходите (ЕСИФ и съответното национално съфинансиране) по основни икономически категории. Икономическите категории, използвани в случая, кореспондират изцяло с рамката на изградения модел и включват следните категории на съвкупното предлагане (производствени фактори):

Капитал – разходи за придобиване на машини, оборудване, сгради и т.н.; Технологии – разходи за научно-развойна дейност, технологично развитие, информационни и комуникационни технологии, както и такива за повишаването на качеството на средата и производителността в публичния и частния сектор (в т.ч. обмяна на опит и обща факторна производителност);

Човешки капитал – разходи за обучения на заети и безработни, както и тези, повишаващи качеството и нивото на образование;

Труд – разходи за включването в работната сила на лица, които до този момент не са били икономически активни, както и разходи за разкриването на нови работни места;

Инфраструктурен капитал – разходи за изграждане на нова и възстановяване на съществуваща инфраструктура (в т.ч. пътна, свързана с опазване на околната среда, енергийна, в т.ч. свързана с енергийна ефективност и адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска, градска, културна, спортна и т.н.).

Ограничения

Тъй като моделът (както и предходната му версия) е симулационен, а не прогностичен, релевантни за разглеждане са не толкова абсолютните стойности на получените показатели, а относителните различия в техните реализации в различните сценарии за развитие. Конкретно в текущия контекст е важно да се разглеждат относителните разлики в стойностите на съответните макроикономически показатели, измерени в проценти, при наличието и при отсъствието на дадена интервенция, състояща се в изразходването на определени средства от ЕСИФ (в т. ч. националното съфинансиране). Използването на модела СИБИЛА 2.0 за взимането на решения относно икономическата политика следва да бъде правено предпазливо и в комбинация с други инструменти като изследвания, проучвания, експертна оценка, натрупан опит и т.н. При взимането на решения относно приоритизирането на дадена категория публични разходи следва да се вземат предвид и други въздействия като социално отражение, въздействие върху околната среда и т.н.