Щеше да е прекрасно, ако знаехме кой за какво носи отговорност, когато възникне поредното бедствие

Екстремните валежи, лошата инфраструктура и незаконното строителство са трите основни фактора за водното бедствие по Южното Черноморие. Това показва доклад на екоминистерството, представен на Министерски съвет тази седмица. Анализите в него са болезнено правилни и щеше да е прекрасно ако знаехме кой за какво носи отговорността, когато възникне поредното бедствие.

Започваме от данните-липса на публична информация

Според данните на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН валеж от 137.9 мм за 5 септември 2023 г. се случва с вероятност на всеки 20 години, в село Граматиково 155.3 мм валежи са веднъж на 33 години. Докато в село Кости 207.2 мм вероятността за подобни валежи е на всеки 200 години. За Царево също заключението е, че валежът е с вероятност за превишение един път на нормата на 200 години. Ако обаче приемем за меродавен регистрирания в с . Кости валеж от 329.3 мм, можем да оценим тази стойност като вероятност се случва един път на 500 години, пише Dir.bg.

Такива изводи са напълно подвеждащи. Не е все едно дали едно бедствие се случва веднъж на 200 или веднъж на 20 години, това изцяло променя политиките и мерките, които трябва да се вземат. В това заключение се прикрива нежеланието на институциите да поемат отговорност, коментира за 3eNews и Dir.bg лесовъдът и еколог Тома Белев, бивш министър на околната среда и водите и дългогодишен директор на Природен парк "Витоша". Още повече не може да се очаква министерството да оценява обективно само себе си. Много по-конкретни действия ще се вземат, ако знаем, че такива екстремни явления се очакват в много по-кратък период. Трябва да са подготвени всички институции, но е видно, че нито община, нито държава са подготвени, допълни експертът. Също така нито една от тези структури не желае да насочи към себе си вниманието, за да я разследват, каза той.

Това е теория на вероятностите, валежите в никакъв случай в региона не са изненадващи, посочи експертът по бедствия и аварии и консултант към Столична община Атанас Кръстанов. Такова събитие може да се случи и утре въпреки принципната вероятност да се случи веднъж на 200 години, това не променя факта, че институциите трябва да са подготвени. Ако ви кажат, че едно подобно бедствие се случва веднъж на 100 години, си казвате, какво от това, мен няма да ме има, а това определено повлиява на мерките, които се взимат от държавата и на местно ниво, обяснява Кръстанов.

Един от проблемите е, че трябва да има карти на заливните зони за цялата страна, а в момента има за някои райони. Детайлни анализи не се правят и те не са скъпи, но е въпрос на постоянна поддръжка и мониторинг, заедно с анализ на данните, посочи експертът. Проблем е също, че няма никъде обобщени данни, те би трябвало да са в НИМХ и да бъдат публични, но никъде няма да ги намерите, каза Кръстанов. Говорим за суперкомпютър, но той ще бъде полезен, когато споделяме данни, анализираме данни и когато информацията е публична, подчерта експертът. Оказва се дори, че отделните институти в БАН също не си говорят и не обменят данни за анализ. Само преди няколко месеца бившият министър на околната среда Росица Карамфилова рекламира, че НИМХ може да сигнализира за наводнения във всяка община. Оказва, че обаче, че в Царево няма измервателна станция.

В свой анализ, с който излезе в края на миналата седмица, Тома Белев подчертава няколко интересни факта.

Всъщност рекордът за валежи в България е регистриран през 1994 г. в Ахтопол и е от 463 литра на квадратен метър. Той цитира изказване на главен асистент доктор Анастасия Стойчева, директор на департамента "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ. Той цитира данни и за други наводнения в землищата на Лозенец и Царево през 2006 и 2014. По мнения на специалисти в средата на седемдесетте също има наводнения на Арапя и Нестинарка, довели до евакуация на почиващите от къмпингите в училищата в Царево.

Самият факт, че тази информация не може да се провери публично е сериозно притеснителен. Белев припомня, че дигитализирането на архивните с климатични и хидрологични данни на НИМХ и тяхната публичност е част от голям проект за 113 милиона лева за мониторинг на количествата на водите в България. Проектът беше включен в Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). За съжаление той бе отказан от изпълнение през 2023 г. по късогледо решение на МОСВ и заличен от Плана, коментира той. Всъщност в Царево е съществувала метеорологична станция, която е закрита по неясни причини.

Реките, които не са реки

Белев коментира още един важен въпрос. Пет от прелелите реки не са отразени в плановите документи - според картите реките не са реки, което оправдава редица пропуски на отговорните лица за стопанисването ми. Липсват равномерно разположени измервателни станции, липсва отразяване на реките в устройствения план на община Царево и кадастралните карти, липсват мерки в Плана за управление на риска от наводнения за Черноморския басейн.

Строителството на мостове с малък светъл отвор не е престъпление, особено на дерета, които не са реки. Законът за водите е оставил на НИМХ сам да утвърждава системата от пунктове за измерване на валежите и количествата на водите в реките. На територията на землищата на петте водосбора не попада нито една от 166 станции в страната за измерване на валежите и нито една от 196 хидрометрични станции на речни течения, пише Тома Белев.

Никой закон не отразява увеличаване на риска от бедствия, свързани с климатичната катастрофа и не задължава органите на изпълнителната власт да предприемат превантивни действия. Всички тези планови документи и институциите зад тях не са свършили целта на работата си, но не са нарушили буквата на правилата, коментира експертът.

Според "Зелени закони" разрушенията от наводнението биха били много по-малки, ако отговорните длъжностни лица през последните две десетилетия бяха изпълнявали задълженията си надлежно и изцяло. Непълните служебни характеристики и липсата на вменени от законите отговорности за ръководствата на институциите водят и до размита отговорност - и невъзможност за реална наказателна такава.

Дано изводите за безотговорността не доведат до предписания и мерки, които няма кой да изпълни. Предписанията трябва да са насочени към всяка една отговорна институция поотделно, за да имат смисъл и реален ефект.

Какво всъщност признава докладът?

Докладът е обобщен от инж. Петър Димитров, заместник-министър на околната среда и водите и председател на временната междуведомствена експертна комисия, създадена на 08.09.2023 година. Комисията за оценка е използвала детайлни 3D цифрови модели с лазерно сканиране за анализ на град Царево и района на къмпинг "Нестинарка". Данните от изследването ясно показват, че основните причини за възникването и развитието на внезапното наводнение са свързани с три основни групи фактори:

Значителни валежни количества: В периода 04 - 05 септември в района на Южното Черноморско крайбрежие, в обхвата на Странджа, се формира специфична метеорологична обстановка, която е пряко свързана с развиващия се по същото време средиземноморски циклон "Даниел". Отчита се също спецификата на местния климат за протичането на по-високи валежни количества в края на есента и зимния период. Докладът все пак цитира данни от модела ERAST на Meteoblue, според които от 1979 г. в района на град Царево са се случили 3 подобни събития със значими валежи от над 100 мм за седмица: през 1998, 2002 и 2008 година.

Но все пак заключението е подвеждащо. Щетите от наводнението на 05.09.2023 г. са предизвикани от валеж с екстремен характер с обезпеченост около 0.5 до 0.2% (повторяемост 200 - 500 години). Ако приемем, че формиращите се от валежа водни количества са със същата обезпеченост можем да заключим, че за повечето съоръжения са надвишени проектните водни количества.

Специфичната география на района: И двата водосбора се отличават със специфична география, които в комбинация с интензивния валеж, са причинили бедствието, отчита докладът. Данните от щетите дават основание да се твърди, че основната причина за бедствието и тук са интензивните валежи. Така например, налице са значителни повреди на моста след с. Изгрев, който е в горната и най-тясна част на водосбора. Вълната е имала значителна сила и в тази част, сериозно повреждайки съоръжението на около 3 м от основата.

Антропогенен фактор: Данните от изследването показват, че човешкия фактор също има съществен принос в случилото се бедствие - в двата водосбора, обект на анализ, това се свързва с разположението и характера на мостовите съоръжения. Самите мостове не са оразмерени за настоящите (и бъдещите - в динамичните условия на протичащи климатични промени) хидро-климатични условия.

За съжаление антропогенният фактор е изключително слабо застъпен и неясен кой какви отговорности е носил и какво е трябвало да бъде изпълнено, за да се предотврати най-страшното, а именно човешките жертви. Но поне ясно признава, че голямата концентрация на нерегламентирани постройки, каравани, фургони и др. на територията на Община Царево, в земеделски земи, общинска собственост, държавна собственост и горска територия, както и огромното количество дъжд, е причина за пораженията в тези територии.

Според доклада не са изпълнени издаваните от Басейнова дирекция Черноморски регион в продължение над 5 години предписания на Областна администрация-Бургас поради неосигурено финансиране. Това е едно от заключенията, което реално насочва отговорността на конкретна институция. Докладът посочва, че деретата са с осигурена проводимост, с което изводът е, че основната причина за настъпилото наводнение са интензивните валежи в района. Почистването на дерета и корита на реки е задължение на общината и областната управа.

Предложенията за мерки- без срокове и осигурено финансиране

Основно предложение в доклада е да се възстанови метеорологичната станция в гр. Царево и оборудване на всички станции в района с автоматични валежомери с минутен интервал на измерване съобразно изискванията на Световната метеорологична организация.

Поставяне на измервателна станция в Царево и промяна на методиките за изчисляване на валежите

Предвижда се да се възложи на НИМХ преоценка на максималните 24 часови валежи и тяхното редуциране за по-кратки периоди. Това може да се извърши чрез актуализиране на сегашната методика. Комисията предлага осъвременяване на нормативните изисквания, свързани с осигуряване на хидравлична проводимост при проектиране и строителство на мостовите съоръжения. Комисията препоръчва да не се допуска застрояване или временно настаняване (къмпингуване) в ниските части около реките с цел запазване на хидравличната проводимост и избягване на човешки жертви при внезапно прииждане на високи води по реките и деретата. Важно е да се оцени размерът на високата вълна, формирана в двата микроязовира на територията на община Царево. Препоръчва се да се предприемат мерки за привеждане на техните преливници и стени в подходящо състояние, което не създава рискове.

Комисията също така е дала предписания спешно да се обследват и детайлно картографират всички водосбори, оттичащи се в населените места и курортните зони на юг от Приморско, да се използват прецизни цифрови модели. Това ще даде ясна информация за различните видове обекти, включително да определи места за почистване на речните корита и други мерки за смекчаване на риска.

Картографиране на мостовете, оценка дали са проектирани спрямо новите климатични условия, но и бърза процедура за ново изграждане

Комисията очертава необходимостта от създаване на цифрови модели на мостовите съоръжения, оценка на състоянието и пригодността им с географските и климатични условия. Притеснително е, че Комисията предлага ускорена процедура в няколко закона. В Закона за устройство на територията и Закона за водите например при бедствия строителните книжа за възстановяване и изграждане на нови съоръжения да бъдат придвижени бързо без издадено разрешително за строеж. Експертите са категорични, че се бърза за неща, които е трябвало да не се допускат. Сега предприемаме коригиращи мерки, посочваме проблеми с незаконни постройки и премахването им веднага, а всичко това не е трябвало да се допуска. В повечето случаи това се е допускало съвсем умишлено, категорични са експертите.

Оценка на къмпингуването и разрешенията за строителство

Да бъде приета наредба за регулиране на свободното (дивото) къмпингуване с ясно обособени зони за кемпиране и категорични забрани за останалите територии, като контрола по този вид къмпингуване да бъде изцяло в правомощията на МВР, предлага докладът. Друга мярка е да се извършват периодични обучения на обществеността за реакция при подаване на сигнали за бедствия.

Да се изгради национална система за известяване на хората с sms

Комисията препоръчва в общините да се организират и изградят изнесени центрове за управление и анализи по време на аварийни, бедствени и кризисни ситуации Също така изграждане на национална система за предупреждение за очаквани екстремни явления чрез изпращане на съобщение в районите, където се очакват такива. Комисията настоята ДНСК и кмета на община Царево да предприемат действия по отношение на проверка на законността на постройки и строежи в заливаемите зони на реките и деретата и в случай на установена незаконност, да предприемат последващи Законови действия.

Не на последно място Комисията предлага създаване на работещ механизъм за финансиране на дейностите, свързани с осигуряване проводимост на речните легла.

Без предвидени средства за мерките, ще останат само пожелания

Работата по подобен доклад отнема месеци, този е представен за малко повече от месец, виждаме, че пак се бърза, коментира Кръстанов. Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов обяви, че щетите се оценяват на около 38 млн. лева. В доклада обаче няма подробен финансов разчет. Вместо тези пари да се дадат за почистване на реките или мостовете да бъдат ремонтирани навреме предварително, те бързо се отпускат след нанесените щети и дадени човешки жертви до следващия път.

Очаква се подробен финансов разчет да бъде представен следващата седмица и е важно да видим всяка дейност с какви финансови средства ще бъде обезпечена и в какви срокове ще трябва да се изпълнят предписанията. Ако не бъдат предвидени пари за всяко едно от настоящите предписания, липсата на средства ще е аргумент за неизпълнението им, опасява се експертът. Ако се дават пари за прочистване на речни корита, ако не се строи върху дерета, не се дават строителни разрешителни, нямаше да сме свидетели на толкова щети.

Необходим е стриктен контрол и изпълнение на законите

Всичко останало се превръща в порочна система за усвояване на средства. Финансиране имаше и за системата за наблюдение на риска от наводнения по река Искър, която не знаем до колко функционира. Системата за ранно оповестяване на риска от наводнения също трябваше да е готова в средата на годината, но се отложи за края на тази година. Ще видим догодина какво ще стане, коментира Кръстанов. Липсата на мониторинг води до сериозни поражения върху околната среда, които се неглижират от институциите, смята специалистът.

"Говорим за (без)отговорност, до кога?", се питат специалисти и обществото.

Целият доклад може да прочетете на страницата на Министерство на околната среда и водите ТУК.