Бойко Борисов намери повод отново да разговаря с председателите на ЕК и на ЕС Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел само два дни, след като и те посетиха България и разгледаха от въздуха района на българо-турската граница.

В двата (този път телефонни) разговора е била обсъдена актуалната обстановка по границите. Акцент в позицията, изразена от премиера Борисов, е бил, че България стриктно спазва ангажиментите си по охрана на външните граници на Европейския съюз, но това не може да бъде същността на едно трайно решение. Българският министър-председател е бил категоричен, че от ключово значение е решаването на миграционните проблеми да се извършва на принципите на солидарността и споделената отговорност, цитира позицията му правителствената пресслужба.

Дипломацията, а не оръжията трябва да решат кризата, категоричен е бил Борисов. По думите му е необходимо да се покаже на всички европейски граждани, че проблемите могат да бъдат решени с разум, а не с война. Европа се нуждае от решения, които могат да бъдат постигнати само в диалог с всички засегнати страни, сблъскващи се с мигрантския поток на първа линия, включително Турция.

Между срещата си в София с Борисов и днешния си разговор с него Шарл Мишел се видя с турския президент Реджеп Тайип Едоган, пред когото е изразил подкрепата си за Гърция, България и Кипър във връзка с "миграционната ситуация на морските и сухопътни граници на ЕС и кризата в Сирия", пише Dir.bg.

На това говорителят на Ердоган Ибрахим Калън отговори, че Шарл Мишел не е направил конкретно предложение за хилядите мигранти, които се опитват да влязат в България и Гърция. "Ние се надяваме, че те (ЕС) някак си ще формулират скоро план и ще ни го съобщят, за да може бързо да го изпълним, в случай, че постигнем споразумение", добави говорителят пред медиите.

Може би като част от такъв план за оказване на "подкрепа на сирийците в Турция и приелите ги общности", каквото намерение е изразил Шарл Мишел пред Ердоган, Европейската комисия лансира нови мерки за подкрепа на Турция.

Ще бъде отпусната допълнителна помощ от 500 милиона евро за сирийските бежанци в Турция. Отпускането на тези пари е в допълнение към 6-те милиарда, отпуснати в рамките на сключеното през 2016 г. споразумение за финансиране на програмите, изпълнявани от неправителствени организации в полза на около 3,7 милиона сирийски бежанци в Турция, обясни източник от ЕС, цитиран от АФП и БТА.

Европейската комисия предлага освен това да улесни издаването на визи на турски граждани - нещо за което Брюксел и Анкара преговарят отдавна.

Европейският първи дипломат Жозеп Борел съобщи вчера по време на визитата си в Анкара (заедно с Шарл Мишел), че е деблокирана спешна помощ от 170 милиона евро "за най-уязвимите в Сирия". Това финансиране не се включва в 500-те милиона помощ за бежанците.

От 6-те милиарда помощ вече са отпуснати 4,7 милиарда, а 3,2 милиарда от тях вече са изплатени, според Европейската комисия.

Намерението на ЕС е с тези мерки да се намали напрежението с Анкара, която реши да насочи (според твърдения от Атина организирано) мигранти и бежанци, които са на нейна територия, към Европа. След като Анкара оповести намерението си, десетки хиляди мигранти се струпаха на границата с Гърция.

Ердоган призна, че го е направил, за да накара ЕС да го подкрепи в Сирия.

"Ако европейските държави искат да разрешат проблема, трябва да подкрепят турските политически и хуманитарни решения в Сирия", заяви вчера турският президент Реджеп Ердоган. ЕС отхвърли категорично изнудването чрез мигрантите от страна на Турция.

Това е шантаж, заяви откровено френският външен министър Льо Дриан.

Във връзка с отношенията ЕС - Турция, миграционната криза по границите и разговорите, които води с европейските лидери (разговаря и с канцлера на Германия Ангела Меркел), българският премиер Бойко Борисов заяви, че той "не е посредник, а заинтересована страна".