Коледа носи чудеса.

Подаръците на съдбата идват неочаквано, те са обещание за по-щастлив живот. Както малките вярват, че Белобрадият старец ще им осигури мечтаните играчки, така и възрастните имат своя Лапландия за сбъдване на желания и молитви, пише Добромир Банев в OFFNews.

Празниците винаги правят намеренията ни по-благородни. Затова краят на всяка година е време за обещания.

Истината е, че всичко започва от самите нас. Ние сме тези, които можем да променим живота към по-добро. И тази промяна не е свързана непременно с цветно опакованите кутийки, които си разменяме на Бъдни вечер. В тях дрънкат вещи.

Няма вещ, която да замени благата дума. Всяка прегръдка е сигурен пристан за сърцето. Целувката събужда усмивките.

За да се сбъднат нашите желания на възрастни, първо трябва да простим на себе си. Да изискваме от другите е лесно, но да обърнем поглед към собствените си грешки е едно от най-трудните неща на света. Всеки от нас има за какво да си прости. Всеки от нас по един или друг начин не се е отнесъл подобаващо към друго живо същество, обстоятелство или събитие. Ако наистина осъзнаем това, никога не е късно за ново начало.

Докато снегът се сипе навън, запалените елхи зад прозорците на домовете ни дават уют, покой и утеха. Ако осъзнаем, че съседите също имат право на любов, ще обичаме повече. Ако осъзнаем, че непознатият в трамвая е някой, който също страда или изпитва радост, ще разберем, че и неговите очи отразяват живота в цялата му прелест. Защото ние сме социални създания и не можем да съществуваме изолирани в самота, чиято истинска креативност познават малцина.

Ако сте наранили някого с дума или действие – извинете му се. Няма непростими неща. Добротата винаги е на върха на елхата и чака да бъде забелязана. Но задължително простете на себе си!

Животът е прелестен. Докато пада сняг, той ни замеря със снежни топки и се смее с очите на дете. Помнете това, когато вашите деца отварят подаръците, които са си пожелали. Щом техните желания се сбъдват, със сигурност това е възможно и с нас, възрастните. Достатъчно е само да погледнем в прозореца отсреща. И той е част дом, в който непознати деца също изпитват радост, а техните родители имат лични имена, зад които се простира малка част от общия път, който сме орисани да извървим заедно тук и сега.